Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин от 26. Септември до Ноември 1905 Събр съч­ №93а - страница 2
.RU

Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин от 26. Септември до Ноември 1905 Събр съч­ №93а - страница 2


знаем, къде стоим. Защото ние човеците не сме предназначени за едно тъпо, сънливо, полусъществуване, ние сме предназначени да развием едно свободно, напълно съзнателно разгъване на цялото наше същество.


^ ВТОРА ЛЕКЦИЯ

КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ КАИН И АВЕЛ


Берлин, 10 юни 1904 г.


Аз вече споменах миналия път, че голям брой окултни тайни лежат скрити в разказа за Каин и Авел. Днес желая да насоча към някои неща, ала още в началото искам да подчертая, че отношението между Каин и Авел - разбрано в неговата дълбочина - е една алегория за много дълбоки тайни, които ние само отчасти ще сме в състояние да разкрием въз основа на понятията, които имаме.

Ако вземете Петокнижието на Мойсей, там ще намерим някои неща, които показват развитието на човечеството от лемурийската епоха насам. Разказът за Адам и Ева и техните потомци не трябва да се взема буквално наивно. Аз ви моля да имате предвид, че в Петокнижието, в Енох, в Псалмите и в някои важни глави от Евангелията, в Посланията към евреите и някои Послания на Апостол Павел и в Апокалипсиса, ние имаме работа напълно с труда на посветени, така че правилното е в тези писания да търсим едно окултно значение. В окултните школи навсякъде се говори за това значение. Ако Библията не се чете автоматично- без мисъл във висш смисъл, - много неща ще станат ясни. И аз бих искал да обърна вниманието ви към нещо, което лесно може да бъде пренебрегнато, а трябва да бъде взето съвсем буквално, за да се да види, че нищо в Библията не е безсмислено и че много лесно е някоя мисъл да ни убегне.

Да вземем първото изречение от петата глава на Битие: "това е книгата за родословието на човека. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие; мъж-жена ги (я)8 създаде; и ги благослови и нарече с името Адам (Човек) в деня, в който ги създаде. След като Адам беше живял 130 години, създаде по свое подобие, по свой образ и нарече плода с името Сет".

**

Тук трябва да се вземе буквалният смисъл. Самият Адам бе наречен чисто и просто човек (човечество). Мъж-жена го създаде Бог; все още неопределено сексуално, безполово човечество. И как бе създадено? По подобие на Бога.

А освен това във второто изречение "След толкова и толкова години" - трябва да си представим дълги периоди от време - Адам създаде Сет, по свой образ. В началото на времето на Адам ние имаме човечеството по образ Божи, в края на Адамовото време - по образ на Адам, по човешки образ. По-рано човекът е бил направен по образ на Бога: по-късно по образ Адамов.

И така тук ние започваме с човешки същества, които всички са подобни по външен вид и всички са създадени по образа на Бога. Те се размножаваха по безполов начин. Трябва да ни бъде ясен фактът, че те всички все още имаха същата форма, която са имали в началото, така че бащата приличал на сина и внукът също приличал на сина. Какво най-напред причини, човечеството да се промени, да стане разнообразно? По какъв начин то се промени? Чрез факта, че вече двама бяха ангажирани при размножението. Синът или дъщерята приличаха на бащата, от една страна, и на майката, от друга страна.

Сега представете си, че имате една първоначална богоподобна раса от хора, и те са се размножавали не чрез полов начин, а безполово: потомците всички са еднакви по външен вид, подобно на техните предци. Няма никакво смешение на расата. Разнообразието започва най-напред в периода на Сет. Ала между времената на Адам и на Сет се случва нещо друго. Именно преди преминаването от Адам към Сет двама други бяха родени, които бяха важни представители: Каин и Авел. Те дойдоха в междинен период и представляват един преходен стадий. Те не бяха родени по времето, когато размножаването бе вече взело един подчертан характер на половост. Това можем да разберем от значението на имената Каин и Авел. Авел е същото, както е "pneuna" на гръцки, което означава "дух", и ако погледнем на това от гледна точка на половост, то показва решително женски характер. Каин, от друга страна, буквално означава "мъжкото", така че в Каин и Авел

се противопоставят един на друг мъжкият и женският принцип. Все още не на едно органично равнище.

Аз бих ви помолил това да го задържите здраво в умовете си: Първоначално човечеството е било мъжко-женско. По-късно то се е разделило на мъжки и женски пол. Мъжкото, материалното бе представено в Каин, женското, духовният принцип, в Авел-Сет. Диференцирането се беше извършило. Това символично е предадено в думите: " Каин беше земеделец, а Авел стана пастир на овце "/Битие 4: 2/.9

"Земята" /Boden/ има значението на "физическото поле" в древните езици, а трите агрегатни състояния на физическото поле са: твърдата земя, водата и въздухът10. "Каин беше орач на почвата". В първоначалния смисъл означава, че той се научи да живее на физическото поле, той стана човек на физическото поле. Това беше мъжката характеристика. Тя се състоеше в това, че той е бил силен и як, за да обработва земята на физическия план и след това отново да се оттегля от физическите към по-висшите полета.

"Авел стана пастир". Като пастир, човек приема живота такъв, какъвто Създателят го представя. Човек не обработва стадата, а ги отглежда. Следователно Авел е представителят на род, който не придобива духа чрез индивидуални усилия, а само го получава като откровение от Бога и след това само го пази. Пастирът, пазителят на онова, което е било поставено на Земята, това е Авел. Онзи, който сам създава нещо, това е Каин. Каин основава свиренето на цитра и другите изкуства /Битие 4, 21-22/.

И идва един контраст в тяхното отношение към Бог. Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа. Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство - разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята. Каин предявява друго искане. Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност. Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.

Каин е онзи тип човек, който се стреми към изкуствата и науките. Първоначално това няма нищо общо с божественото. Една дълбока истина е изразена тук. Онзи, който има окултни опитности знае, че изкуствата и науките, макар че са направили човека свободен, не го довеждат до духа. По-скоро те са нещата, които го отвеждат далече от онова, което е действително духовно. Изкуствата са израснали от личното естество на човека, те имат своите корени в земната сфера. Това първоначално не може да се харесва на Божеството. От това произлиза различието, че "димът" от жертвоприношението на Авел, духът, внедрен в Земята от самия Бог, се издига към божествените светове, а "димът" от жертвоприношението на Каин остава на Земята. Онова, което самостоятелно е произведено, остава на Земята като "димът" от жертвоприношението на Каин.

Това също е и контрастът между мъжкото и женското. Женското е вдъхновено от онова, което пряко е получено от Бога. "Пневма" /Pneuma/ се приема чрез зачатието. Онова, което Каин може да принесе в жертва е човешка работа на самото физическо поле. Това е контрастът между женския и мъжкия дух. Тук тези два принципа застават един срещу друг.

Човекът не само физически, ала и духовно е едновременно мъжки и женски: Той е получаващият, инспирираният дух и същевременно преработващият инспирациите интелект. Тези две функции сега се разделят - в мъжкото и в женското начало можем да виждаме и сега само един символ - принципът на вдъхновението бе прехвърлен на онези, които са имали гледната точка на Авел, които останаха пастири и свещеници. Инспирационният принцип не бе прехвърлен към другите. Те посветиха себе си на светските неща, на науката и изкуствата и ограничиха себе си главно към земната деятелност.

Това не можеше да стане, без да се направи промяна също и в човешкото същество. Докато човек все още беше мъжки-женски, не бе възможно да отделя духовната мъдрост от научното познание.

Само чрез едно окончателно разделяне на два пола, само чрез това, че човечеството беше разделено чрез половостта, мозъкът на човека можа да бъде доведен до онзи връх, където той можеше да функционира. Мозъкът стана мъжки, по-дълбоката природа стана женското начало. Човечеството може да бъде производително само чрез своята физическа природа. Чрез това човек произвежда нещо - именно наследници. Ала един дух доколкото е свързан с мозъка е мъжки и е ограничен до производство върху физическото поле11. Затова в Каин и Авел виждаме представителни типове.

Чрез това разделяне при размножението на човешкия род поколението престана да бъде само идентично копие на родителите си, а се явиха разнообразия. Бих ви помолил да си представите следното. Колкото по-голямо значение започва да играе полът, толкова по-голямо разнообразие се получава. Ако имахме работа само с чисто безполово размножение, то новото поколение би изглеждало точно като това преди него. Нямаше да се появяват вариации в последователността на поколенията. Вариации идват само тогава, когато става смесване. И как стана възможно това смесване? Чрез факта, че мъжкият елемент се отдаде на Земята. Каин беше този, който стана орач на почвата и я преобрази. Тази външна разлика в поколенията нямаше да настъпи всред човечеството, ако част от хората не беше слязла на физическото поле. Вече не беше така, както е било, когато създаденото е слизало върху човечеството от висшите полета. Нещо бе въведено в човешкото устройство поради това, че той бе извлякъл нещо от физическата Земя. И вече човекът взе образа на онова, което той бе спечелил за себе си от физическото поле и той го носи нагоре към по-висшите полета. Физическото е Каиновото. Физическото поле и въздействието, което то има върху човека е белегът на Каин, поставен върху човечеството.

Човекът вече става напълно свързан със Земята, така че има контраст между Каин и Авел, един контраст между Синовете Божии и Синовете на физическото поле, между поколенията на Авел-Сет,

които са Синове Божии и Каиновото поколение, синовете на физическото поле.

Сега ще разберете как епизодът за Каин и Авел попада в периода между Адам и Сет. Нов принцип влиза в човечеството, принципът на наследствеността, първоначалният грях, състоящ се от това, че си по-различен от поколението преди.

Ала все още остават някои Синове Божии. Не всички онези, принадлежащи на линията на Авел бяха отстранени от света. Виждаме какво е станало, когато на въпроса: "Къде е Авел, твоя брат? ", Каин отговаря: "Аз пазач ли съм на моя брат? "Никой човек не би казал това преди. Това казва само един разум, който същевременно като че ли акустично /?/ реагира на духовното. И ето, че принципът на борбата, на противопоставянето се прибавя към принципа на любовта; ражда се егоизмът: "Аз пазач ли съм на моя брат? "

Онези, които все още останаха от линията на Авел, бяха Синове Божии, те бяха сродни с божественото. Но те вече трябваше да се пазят да не навлизат в земната сфера. И с това се появи принципът, който за тези, които посвещаваха своя живот в служба на Бога, стана принцип на аскетизма. Стана грях когато някой от тях се свързваше с онези, които се посвещаваха на Земята. Грях беше, когато "Синовете Божи видяха, че дъщерите човешки бяха хубави" и си взеха от тях жени; те си взеха за жени от дъщерите на Каин.

От това съчетание се получи една раса от хора, която в публикуваните книги на Стария завет дори не се споменава, а само е загатната; това е една раса, която не е видима за физическите очи. Тя се нарича "Ракшаса" на окултен език и е подобна на "Асурите" на индусите. Тя се състои от демонични същества, които наистина са съществували някога и които са действали съблазняващо върху човешката раса и са причинили нейното падане. Това флиртуване на Синовете Божии с дъщерите човешки даде раса, която въздействаше особено съблазняващо върху туранците, членовете на 4-та подраса на атлантите и доведе до падението на човечеството. Някои неща бяха запазени и пренесени и в новия свят. Потопът разруши Атлантида. Хората, които бяха съблазнени от Ракшасите, постепенно изчезнаха.

И сега аз трябва да ви кажа, нещо, което при случай ще ви се види своеобразно, но което е особено важно да се знае. Това е било окултна тайна за външния свят от много векове и ще изглежда невероятно за повечето хора, обаче все пак е вярно. Аз ви уверявам, че всеки окултист често самичък се е убеждавал в тази истина чрез онова, което се нарича Акашовите записи. Обаче това е така.

Тези Ракшаси са били действителни същества, те наистина са съществували - активно са действали - като съблазнители на човечеството. Те продължаваха да влияят върху човешките желания до времето, до когато Христос се въплъти в Исус от Назарет и самият принцип Будхи започва да присъства на Земята в едно човешко тяло. И тъй вие може да го повярвате или не: Това е от космическо значение, от значение, което достига отвъд земната сфера. Не напразно Библията го изразява така: "Христос слезе в преддверията на Ада". Там той не е срещнал човешки същества, той среща духовни същества. Ракшаските същества бяха чрез това доведени до състояние на парализа и летаргия. Те същевременно бяха обуздани, така че станаха неспособни за движение. Те станаха такива, тъй като им се противопоставиха от две страни. Това нямаше да бъде възможно, ако не бе имало две природи, съчетани в Исус от Назарет: От една страна, старата природа на учещият се човек, дълбоко свързан с физическото поле, който можеше да работи ефикасно на физическото поле и чрез силата си да го държи в равновесие, от друга страна бе самият Христос, който беше чисто духовно същество. Това е космическият проблем, който лежи в основата на християнството. Нещо по онова време стана в окултните сфери; то бе изпъждането на неприятелите на човечеството, което има своето ехо в легендите за Антихрист, който е бил поставен във вериги, обаче отново ще се яви, ако не му се противопостави още веднъж християнският принцип в неговата първична сила.

Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на Ракшасите. Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството. Теософското Общество не е нищо друго освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на Ракшасите и установяването на първичните мистерии е цел на Теософското общество.

Вие знаете, че Исус Христос остана на Земята след своята смърт още десет години. "Пистис София" съдържа най-дълбоките теософски учения, тя е много по-дълбока, отколкото "езотеричен Будизъм" на Синет. Исус се въплътява отново и отново. Неговата задача бе да се възобнови мистерийната мъдрост. Това не е само факт от културен или исторически интерес, ала това е фактът, който аз съм описал, който е добре известен на всички окултисти, именно борбата срещу Ракшасите. Виждате, че тук лежи скрита една дълбока и важна окултна тайна.

Може да попитате, защо това се казва в алегорична форма, а не се каже открито? Тук трябва да ви напомня, че великите учители на човечеството, такива като Мойсей, индуските Риши, Хермес, Исус Христос, първите християнски учители, всички се придържаха към прераждането. И този алегоричен начин за съобщаване на мъдростта е имал своето основание. Когато например друидският жрец е говорил за "Нифелхайм" или "Имир Великанът" и т.н., това, разбира се, не е поетичен фолклор.

А той е говорил това, защото е знаел, че онова, което тогава е преподавал на своя ученик под формата на легенда, когато този дух се прероди, той ще бъде подготвен да разбере истината в една по-съвършена форма. Всички тези приказки, са създадени въз основа на познанието, че духът отново ще се инкарнира и по­късно ще може по­лесно да разбере истината. Не вяра, а знание е вдъхновявало тези приказки и легенди, т.е. опитността на прераждането. Дори отричането на реалността на прераждането - от 3-то столетие сл. Хр. нататък - пак е било направено върху предпоставки за прераждането, защото се е целяло човекът да бъде напълно въвлечен в Кама-Манас, и то толкова дълго, докато постепенно всичко духовно премине през въплъщението. Поради тази причина 1500 години християнството не е трябвало да познава прераждането. Ако ние и занапред лишим човека от знанието за прераждането, ние бихме му отказали това знание за втори път. Това обаче би било един голям грях, грях срещу цялото човечество. Ала да му се откаже това знание в първия случай е било необходимо, тъй като е трябвало да бъде осъзната стойността на единичния живот между раждане и смърт.


^ ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

МИСТЕРИИТЕ НА ДРУИДИТЕ И НА "ДРОТИТЕ"


Берлин, 30 септември 1904 г.


/Стенографския бележки от Мария Щайнер - фон Сиверс/


Всичките наши средновековни разкази - Парсифал, Кръглата маса, Хартман фон Ое /Aue/ - разкриват мистични истини в езотерична форма, макар че обикновено те се разбират само външно. Къде да потърсим техния произход? Трябва да го потърсим във време преди разпространение на християнството. В християнството бе обединено онова, което бе живяло в Ирландия, Шотландия...../липсва текст в бележката/. Ние сме отведени до един особен център, от където произхожда този духовен живот. Духовният живот /на Европа/ произтичаше от една централна ложа в Скандинавия, Ложата "Дроти" /Drottes/. Друиди е равнозначно на Дъб. По тази причина се казва, че германските народи са получавали своите инструкции под дъбовите дървета.

"Дроти" или друиди са били древните германски посветени. В Англия те все още са съществували до времето на кралица Елисавета. Всичко, което четем в "Едда" или можем да намерим в древните германски саги ни връща обратно към храмовете на "дротите" или друидите. Авторът на тези предания винаги е бил друидски жрец. Сагите имат не само символично или алегорично значение, но винаги и нещо друго.

Пример: Ние знаем сагата за Балдур. Знаем, че той е надеждата на боговете, че той е убит от бог Локи с едно клонче от бял имел. Богът на светлината е убит. Целият този разказ има дълбоко мистерийно съдържание, което всеки, който беше посвещаван, не само трябваше да научи, но трябваше и да преживее.

Мистерии. Посвещение: Първото изживяване се наричало търсене тялото на Балдур. Предполагало се, че Балдур е бил винаги жив. Търсенето се състояло в едно пълно осветление относно природата на човека. Тъй като Балдур бе човешкото същество, което се е отклонило. Някога човекът не е бил това, което е днес, някога той не е бил диференциран, не е бил свален и притиснат до изживяването на страстите, а се е състоял от по-фино ефимерно вещество, Балдур, светещото човешко същество. Когато бъдат правилно разбрани,

всички неща, които ни се дават под формата на символи, ще трябва да се разбират в по-висш смисъл. Това човешко същество, което не е било влязло в онова, което днес ние наричаме материя, е Балдур. То живее във всеки един от нас. Друидският жрец е трябвало да търси вътре в самия себе си този по­висш човек. На него се е давало да разбере в какво се състои това диференциране от висшето към нисшето......./липсва текст/.

Тайната на всяко посвещение е да се роди висшето човешко същество вътре в човека. Онова, което жрецът постига по-бързо, останалото човечество трябва да извърви в дълги степени на развитие. За да станат водачи на останалото човечество, друидите е трябвало да получат това посвещение.

Човекът, който вече е слязъл по-дълбоко, трябваше да победи материята и да спечели своето предишно по-висше равнище. Това раждане на висшето човешко същество става във всички мистерии по подобен начин. Човекът, който се е потопил в материята трябва отново да бъде събуден. Човек трябва да направи серия опитности - истински опитности, - които не са приличали на никакви сетивни опитности, които може да има на физическото поле.

Степените. Първата стъпка е била човекът да бъде доведен пред "Трона на необходимостта". Човекът застава пред пропастта; той наистина преживява онова, което живее в нисшите царства на природата. Човекът едновременно е минерал и растение, но съвременният човек не е в състояние да изпита онова, което изживяват елементарните вещества, и въпреки това желязната необходимост, ограничението в света се дължат на факта, че ние също сме минерални и растителни в нашата природа.

Следващата стъпка е водила човешкото същество до всичко, което живее в животинското царство. Всичко, което съществува под формата на страсти и желания е трябвало да се възприеме как се завихря и вплита едно в друго. Всичко това е трябвало да бъде наблюдавано от кандидата за посвещение, понеже посвещението е имало за цел да се погледне зад кулиСете на съществуването. Човекът не съзнава, че чрез неговата физическа обвивка само се прикрива онова, което изпълва астралното пространство. Воалът на майя е всъщност обвивка, през която трябва да проникне онзи, който ще бъде посвещаван - обвивките отпадат, човешкото същество вижда ясно. Това е много особен момент:

Жрецът осъзнава, че обвивките препречват импулсите, които биха били ужасяващи, ако бъдат оставени свободни.

Третата стъпка води до съзерцание на великата природа. Това е стъпка, която човек намира трудна за разбиране без предварителна подготовка. Че там живеят могъщи окултни сили и в тези природни сили се развихрят световни страсти, е нещо, което кара човекът да осъзнае, че има сили, които той не може да преживее дори както своето собствено страдание.

Следното изпитание се нарича "Подаването на змията" от йерофанта. Това може да се обясни само посредством въздействията, които се получават от него. То е изяснено в сагата за Тантал. С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби. Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони. Това са мисли. С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато. В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила. Пашкулът на гъсеницата е празната обвивка на гъсеницата; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата гъсеница. В обвивките-мисли се излива жива действителна сила, така че жрецът е в състояние не само да съзерцава света, ала и да работи в него като вълшебник. Опасността е, че с тази сила може да се злоупотреби. Той може.........../липсва текст/.

При тази степен окултистът придобива известна сила, чрез която той е в състояние да заблуди дори и висши същества. Той не само трябва да повтаря истини, но и да ги преживее и да реши, дали едно нещо е истинно или фалшиво. Това е, което се нарича "Подаването на змията от йерофанта". /Това означава на духовното равнище същото, което на физическо равнище представлява начало на формиране на гръбначен стълб. В животинското царство преминаваме през рибите, амфибиите и т.н., докато стигнем до мозъка на гръбначните и човека. /Виж, забележките/. Ние имаме също и духовен гръбнак, който определя дали ще развием духовен мозък.

Човекът минава през този процес при тази степен на своето развитие. Той бива изведен навън от кама /чувства, страсти, желания/ и му се дава духовен гръбначен стълб, така че той да може да бъде издигнат нагоре в спиралата на духовния мозък. На духовното равнище извивките на лабиринта са същото, което са гънките на мозъка на физическо равнище. Човек може да влезе в лабиринта, в извивките вътре в духовната област.

Тогава той трябва да даде клетва за мълчание. Представя му се един гол меч и той е задължен да даде най-обвързващата клетва. Това означава, че отсега нататък той трябва да пази мълчание за своите опитности пред хора, които не са били посветени като него. Съвсем не е възможно да се разкрие истинското съдържание на тези тайни без подготовка. Той /посветеният/ обаче е могъл да създаде тези легенди така, че те да станат израз на вечното. Онзи, който е могъл да произнесе нещата по този начин, разбира се, е имал голяма власт над своите братя човеци. Създателят на легенда от този вид е отпечатвал нещо в човешкия дух. Онова, което по този начин е изказано, след това е било забравяно и само най-слабата диря от него надживява смъртта. Вечните истини остават най-дълго след смъртта. От по-малко издигнатата научна мисъл почти нищо не остава. Вечното обаче остава и се появява отново през ново въплъщение.

Жрецът друид е говорил от една по-висша сфера. Неговите думи, макар и простички, са били израз на висши истини и са потъвали в душите на неговите слушатели. Той е говорил на простички хора, ала истината е потъвала в техните души и нещо е било включвано в тях, което се е прераждало при едно ново въплъщение. По онова време хората са преживявали истините чрез приказки и легенди; така днес имаме подготвени духовни тела и ако ние сме в състояние да схванем днес по-висши истини, то е, защото ние сме били подготвени.

Така това време, завършило в 60-та година сл. Хр. и подготвило духовния живот на Европа, е дало почвата, върху която е могло да бъде издигнато християнството. Тези учения са запазени и всеки, който търси, все още намира достъп до онова, което е било преподавано в тези ложи.

След като друидът е дал клетва пред меча,

той е трябвало да изпие известно питие - и това той е правил от един човешки череп. Значението на това е било, че той е надраснал онова, което е било човешко. Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа. Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет. Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур....../празнота/. Той е бил въвеждан в един огромен дворец, който бил покрит с бляскави мечове. Един човек, хвърлящ седем цветя, пристъпвал към него. Космично пространство, Херувими, Демиург /Създател на света/. Така той е ставал наистина Жрец на Слънцето.

Много хора четат "Едда" и не осъзнават, че това фактически е разказ за онова, което наистина е ставало в древните "дротски" мистерии. Огромна власт над живот и смърт е лежала в ръцете на древните "дроти". Вярно е, че с течение на времето всичко се покварява. Някога то е било най-висшето, най­святото. По времето, когато се разпростира християнството голяма част вече е било дегенерирало и е имало множество черни магьосници, така че християнството идва като спасение.

Изучаването на тези стари истини е в състояние да даде един почти завършен преглед на целия окултизъм.

Нито един камък не е бил поставян върху друг при изграждането на един друидски храм, без да се използуват точни астрономически мерки. Вратите са били изграждани според небесни мащаби. Друидските свещеници са били строителите на човечеството. Слабо отражение на това е запазено днес във възгледите на Свободното масонство.

* * *

Научим ли се да прозрем астралната материя,

виждаме Слънцето в полунощ: първо посвещение.

Предаване на змията от йерофанта: второ посвещение.

Навлизане в лабиринта: трето посвещение.


^ ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

МИТЪТ ЗА ПРОМЕТЕЙ


Берлин, 7 октомври 1094 г.


Миналия път аз се опитах да ви покажа как е станало посвещението в древните друидски ложи. Днес бих желал да говоря за една сродна тема, ала една, която може да ви се види малко отдалечена. Но ние ще видим как нашето разбиране за човешкото развитие ще става все по-дълбоко.

Вие сигурно сте разбрали от петъчните лекции, че сказанията на различните народи имат едно много дълбоко съдържание и че митовете са израз на дълбоки езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните митове, който е свързан с цялото развитие на нашата пета коренна раса. Същевременно ще видите как един ученик на духовната наука преминава през три степени при разбирането на митовете и сказанията. Като начало, сказанията живеят в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение. След това настава неверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение. Зад тези две тълкувания обаче могат да се намерят още пет други, тъй като всяко сказание може да бъде тълкувано по 7 начина. Третото е онова, което до известна степен може да бъде взето буквално. Но положително човек трябва да се научи най-напред да разбира езика на сказанията. Днес желая да говоря за един мит, който не е лесно да бъде разбран; това е митът за Прометей.

Може да намерите нещо относно него в една глава във втория том на "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, и оттам да разберете какъв дълбок смисъл е скрит в него. Все пак не винаги е възможно да се пише за основните истини, когато написаното ще бъде публикувано. Днес ние ще разгледаме темата малко по-нататък, отколкото това е направила Блаватска в своята "Тайна доктрина".

Прометей принадлежи на света на гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на един от титаните, наречен Япитус. А самите титани са синове на най-стария от гръцките богове, на Уран и неговата съпруга Гея. На немски преведено Уран означава "небето" а Гея "Земята". Искам да подчертая специално, че Уран на гърците е същият като Варуна на Индия. Прометей следователно е един от титаните и потомък на синовете на Уран и Гея, също така и неговият брат Епиметей. Най-младият от титаните Кронос или "Време", узурпира трона на своя баща Уран, а самият той бе детрониран от неговия син Зевс и заедно с другите титани беше хвърлен в тартара или ада. Само двамата братя Прометей и Епиметей останали верни на Зевс. Те се обединили със Зевс и се борили срещу другите титани.

Зевс обаче пожелал да унищожи човешката раса, която била станала прекалено самонадеяна. Прометей станал защитник на човека. Той размишлявал как би могъл да даде нещо на човека, което да му даде възможност да се спаси и да го направи независим от помощта на Зевс. И така, казва ни се, че Прометей дал на човека писмеността и изкуствата, и по-специално той го научил да използва огъня. Чрез това обаче той си спечелил гнева на Зевс и поради този гняв бил прикован към планината Кавказ и там дълго време изтърпявал големи мъки.

По-нататък се разказва как боговете, оглавявани от Зевс, накарали Хефест, небесния ковач, да направи една женска статуя. Тази женска статуя била надарена с всички външни качества на човека на петата коренна раса. Тази женска статуя била Пандора. От нея се изисквало да донесе дарове на човечеството, а най-напред на Епиметей, брата на Прометей. Наистина Прометей предупреждавал брат си да не приема тази дарове, ала Епиметей оставил да бъде убеден и взел предлаганите му дарове. Всички дарове били изсипани върху човечеството;

само едно нещо било задържано: надеждата. Даровете се състояли предимно от нещастия и страдания за човечеството; само надеждата останала в Пандорината кутия.

И така Прометей бил окован към Кавказ и един лешояд непрекъснато разкъсвал черния му дроб. Тук той изтърпявал страданията си. Обаче знаел нещо, което щяло да му гарантира спасението. Той знаел една тайна, която била неизвестна дори на самия Зевс и която Зевс желаел да научи. Но той не я разкривал, макар че Зевс изпратил при него вестителя на боговете Хермес.

В течение на сказанието се разказва за неговото странно спасяване. Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен. И такъв един посветен е бил гъркът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те дела. Извършването на тези дела е постижението на посвещението. Те са символичното представяне на 12-те изпитания, които трябва да се извършат от някой, който ще бъде посвещаван. В допълнение се казва, че Херакъл преминал през посвещение в Елевзийските мистерии. Той бил в състояние да спаси Прометей. Някой друг обаче трябвало да пожертвува себе си и Кентавърът Хирон направил това за Прометей. Хирон страдал от неизличима болест. Бил половин животно и половин човек. Той умира и чрез това освобождава Прометей. Това е външната форма на Прометеевия мит.

В този мит е скрита цялата история на петата коренна раса и в него е разкрита истинска мистерийна мъдрост. Това всичко се е разказвало като мит в Гърция. Ала също и в мистериите то е било така изобразявано, щото кандидатът за посвещение е заставал пред съдбата на Прометей. И в тази съдба той е бил в състояние да види цялото минало и бъдеще на петата коренна раса. Разбиране на това е възможно само, когато вие вземете предвид едно нещо.

Едва през средата на лемурийската раса бе постигнато онова, което се описва като човешко въплъщение; въплъщение в смисъла, в който хората се раждат на Земята днес. По онова време човечеството е било под водачеството на велики учители и наставници, които ние наричаме "Синовете на огнената мъгла".

Понастоящем човечеството на петата коренна раса също е водено от велики посветени, ала нашите съвременни посветени са от по-различен вид от водачите на онова време.

Вие ясно трябва да разберете в какво се състои тази разлика. Има огромна разлика между водачите на двете предишни коренни раси и водачите на нашата съвременна пета коренна раса. Също и водачите на онези предишни коренни раси са били свързани в едно Бяло братство. Неговите членове обаче не бяха преминали своето предишно развитие на нашата Земя, а на други места. Те слезли на Земята вече в състояние на по-високо развитие, като зрели човешки същества, за да обучават останалото човечество, което все още било в бебешка възраст, да научат хората на основните изкуства, от които те са се нуждаели. Това време на обучение траело през 3-та, 4-та и дори през 5-та коренна раса.

Тази пета коренна раса започнала от малка група хора, които били пресети от предишните коренни раси. Те бяха събрани заедно и подготвени в пустинята Гоби и оттам са били разпръснати по целия свят. Първият от тези водачи, който бе основателят на този импулс в развитието на човечеството, беше т.нар. Ману на петата коренна раса. Този Ману все още беше от онази група водачи, която слезе на Земята по времето на 3-та коренна раса. Той бе един от водачите, които прекараха развитието си не само на Земята, но които дойдоха на Земята с напълно развита зрялост.

Едва през 5-та коренна раса развитието е започнало да се ръководи от такива Ману, като самите нас, които също като нас са се развили само тук на Земята, които още от началото са се развивали тук на Земята. Ние имаме следователно хора, които вече са велики учители и напреднали водачи на човечеството, а имаме и такива, които се стремят да станат. През 5-та коренна раса ние имаме ученици и учители, които са преживели всичко, което може да бъде преживяно от човешките същества от средата на лемурийската епоха.

Един от тези големи учители, които са водачи на 5-та коренна раса е предопределен да поеме водачеството на 6­та коренна раса. Шестата коренна раса ще бъде първата велика епоха, която ще има един земен брат за свой Ману. По-ранните учители, Ману от другите светове, предават своето водачество на човечеството на един земен брат.

Развитието в областта на изкуствата съвпада със зората на 5-та коренна раса. Атлантите са имали по-различен начин на живот. Те не са правили открития като нас. Те са работили по съвсем друг начин. Тяхната техника и техните изкуства бяха съвсем други. Едва през нашата 5-та коренна раса възниква всичко, което наричаме техника и изкуства в наш смисъл на термина. Най-важното откритие е било използването на огъня. Само си припомнете всички неща в технологията, индустрията и изкуството, чието съществуване зависи от използването на огъня. Аз мисля, че един инженер не би бил склонен да спори с мен, когато казвам, че без огъня нищо от нашата съвременна технология не би било възможно; така че ние можем да кажем, че откритието да се използва огъня, е главното откритие, което даде импулса за всички по-късни открития.

Към това вие трябва да прибавите, че по времето, когато възниква Прометеевият мит, под огън се разбираше всичко, което имаше общо с топлината. Причините за светкавиците и всички други естествени явления, свързани с топлина също са били включени под това наименование. Съзнанието за факта, че човекът на 5-та коренна раса сам е стоял под знака на огъня, е изразено в мита за Прометей. Самият Прометей не е нищо друго, освен представител на цялата пета коренна раса.

Братът на Прометей е Епиметей. Нека първо да преведем тези две думи: Прометей на немски означава човек, който мисли предварително, Епиметей ­ който мисли за нещата, след като те са станали. Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек. Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях.

Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/. Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е: да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него. Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.

Но дотолкова, доколкото човек не оставя заобикалящата го среда да му въздейства, а създава нещо за бъдещето, той е изобретател и откривател, дотолкова той е един Прометей, който мисли напред. Никога не би имало никакви открития, ако човекът беше само като Епиметей. Едно откритие възниква, защото човек е в състояние да създаде нещо, което преди това не е съществувало. Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в реалност. Това е Прометеево мислене. Прометеевото мислене в петата коренна раса е "манас­мислене" /мисленето с духовни мисли/. Земното мислене и духовното мислене протичат едно до друго в петата коренна раса. Постепенно духовното мислене ще стане все по-широко разпространено.

Това "манас" мислене на петата коренна раса има една особена черта, която ние ще разберем, ако погледнем назад към атлантската епоха. По онова време мисленето е било по-инстинктивно мислене, което още е стояло във връзка с жизнената сила. Атлантската коренна раса още е можела да трансформират силата, присъща на семената в движеща енергия. Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот в неговата книжка за Атлантида. Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е могла да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената. Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на неорганичния свят на минералите. Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили. Цялата сила на Прометей е прикована към скалата, към твърдата Земя. По тази причина Апостол Петър също е "скалата", върху която Христос градеше. Това е същото както скалата на Кавказ.

Човекът, принадлежащ на петата коренна раса трябва да търси своята съдба само на физическото поле. Той е свързан с неорганичните минерални сили.

Само си представете какво означава, когато човек говори за технологията на петата коренна раса. За какво е тя? Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения мотивът е само личен интерес и егоизъм.

Започнете с първите открития и изобретения и когато достигнете до най-съвременните изобретения на телефона и пр. вие ще видите колко големи и мощни са били силите, поставени на наше разположение; ала с каква цел? Какво е това, което ни се носи от далечни страни с железници и параходи? Ние транспортираме храни, поръчваме храни по телефона. Всъщност кама, човешките желания са тези, които създават и изискват всичките тези изобретения и открития през петата коренна раса. Това е, което трябва да ни стане ясно при обективно размишление. Тогава ще разберем как висшето човешко същество, което е поставено във физическо съществуване е приковано към материята през петата коренна раса чрез факта, че човешкото астрално тяло търси своето задоволяване в областта на материята.

Ако разгледате принципите на човешката природа от езотерична гледна точка, вие ще видите, че те са в определено съотношение към някои телесни органи. Аз ще дам подробности по тази тема и по-нататък. Но днес ще покажа онези специфични органи, с които са свързани нашите седем принципа.

Най-напред имаме т.нар. физически принцип. Той стои в окултно отношение с горната част на човешкото лице, с основата на носа. Човешката физическа структура - човек е бил първоначално само астрален и по-късно се е въплътил във физическото - е започнала от тази точка.

Физическото устройство се е разпростряло и е формирало основата на носа най-напред, така че окултистът приписва минерално-физическото на тази част на анатомията.

Вторият принцип е прана, етерното паралелно тяло. Към него се отнася черният дроб, с който то стои в окултно съотношение. След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха. Ако астралното тяло не бе носило този специфичен характер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни органи и стомаха не биха имали специфичната форма, която те имат днес.

Ако вие възприемете човешкото същество, първо, по отношение на неговото физическо тяло, след това по отношение на неговото етерно тяло и, трето, по отношение на неговото астрално тяло, вие имате основата за онова, което виждате като оковано от минералните окови на петата коренна раса.

Чрез своите по-висши тела човек се освобождава отново от тези окови и се издига до по-висши светове. Кама-манас, в който егото е деятелно, отново прокарва своя път нагоре. Човек отново се освобождава от чисто физическата основа, дадена му от природата. По тази причина има една окултна връзка между този принцип и онова, което издига отново човек нагоре от физическото, което го отвързва. Тази окултна връзка е онова, което съществува между низшия манас в човека и неговата пъпна връв. Ако кама­манас в човека не бе развит, ембриото никога не би се отделяло от тялото на своята майка по начина, по който става.

Ако след това преминем към висшия манас или Дух себе, то е свързано по същия начин със сърцето и циркулацията на кръвта. Будхи или Живот дух има окултна връзка с ларинкса, и хранопровода. А Атма или Духът-човек има окултна връзка с нещо, което се разпростира през цялото човешко същество, именно Акаша или безсмъртната част на човешкото същество.

Това са 7-те окултни съотношения. Ако им обърнете внимание, ще откриете, че най-важните за нашата епоха са съотношенията с етерния и астралния принцип.

И ако прибавите онова, което аз вече казах за атлантския контрол над жизнените сили - жизнените сили са онези сили, които действат в етерното паралелно тяло - тогава ще сте в състояние да разберете, че в известен начин атлантският човек беше слязъл с още една степен по-ниско. Неговото етерно паралелно тяло все още бе запазило своята първоначална връзка с етерните сили около него и със собственото си етерно тяло атлантът е контролирал праната или етерните сили на външния свят. Поради факта, че човекът е напреднал една степен по-високо, полето на неговата деятелност вече лежи една степен по-ниско. Това е един окултен закон: че когато, от една страна, се напредне, от друга страна, една стъпка назад придружава напредъка. Докато човекът преди това бе работил върху астралното тяло от своите етерни сили, сега той има задачата да работи със своите астрални сили върху физическото поле.

Вече може да разберете колко дълбоко тези окултни връзки се символизират в сказанието за Прометей. Чрез лешояда се символизира астралността, която наистина изразходва силите на петата коренна раса. Лешоядът разкъсва черния дроб на човека, разкъсва основите на неговото съществуване и така тази енергия, принадлежаща на петата коренна раса, фактически гризе жизнените сили на човечеството, поради това, че човекът е окован към минералната природа, към Петър, скалата, Кавказ. Чрез това човекът заплаща за своето единство с Прометей. И чрез това човек е задължен да стане господар на своята собствена природа, така че да няма нужда повече да бъде окован към минералния свят, към Кавказ.

Само онези, които през петата коренна раса като човешки същества станат посветени, само те могат да донесат освобождение на окованото човечество. Херакъл, който беше един човешки посветен от този вид, трябваше сам да достигне до Кавказ, за да може да освободи Прометей. Но това е начинът, по който посветените изтръгнат човека от неговото оковаване и всичко, което е предназначено да загине, трябва да бъде пожертвано.

Човекът, който все още е свързан със своята животинска природа, Кентавърът Хирон, трябва да пожертва себе си. Човекът на предишните епохи трябва да бъде пожертван. Жертвата на Кентавъра Хирон е толкова важна за напредъка на петата коренна раса, колкото е и освобождението чрез посветения, чрез инициираните от петата раса.

Казва се, че в гръцките мистерийни школи бъдещето е било предсказвано на хората. И това не е бил мъгляв, абстрактен разказ за онова, което ще се случи на човека в бъдеще, а се показваха онези пътища, които водят човека към бъдещето и му е било показвано какво трябва да прави за своето бъдещо развитие. И онова, което все още оставаше да бъде разгърнато като човешка сила, се изобразяваше във величествената мистерийна драма на Прометей.

Човек трябва да си представи трите рода на боговете Уран, Кронос и Зевс като три последователни велики водачи на човечеството. Уран означава небето, Гея - Земята. Ако се върнем назад, отвъд средата на Лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос /Времето/ бе водачът от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида. Тези водещи фигури бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс. Зевс обаче е един от онези водачи, който бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята. Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.

Смъртното човечество трябва да се научи да стои на собствените си крака през петата раса. То е изобразено чрез Прометей. Едва то разви човешките изкуства и особено първичното изкуство за използуването на огъня. Зевс му завидя, защото хората израстват и издигат свои собствени посветени, които ще поемат водачеството на 6­та епоха. Човечеството обаче, първо трябва да плати за това. Ето защо първият му велик посветен трябва да поеме върху себе си цялото страдание.

Прометей е прототип на посветения от петата коренна раса, който е преминал посвещение не само в знание, а също и в дела. Той е, който е преминал през цялото страдание и ще бъде освободен чрез този, който достатъчно узрява, за да освободи постепенно цялото човечество и да го издигне нагоре от минералната област.

Великите космически истини са изобразени по този начин в легендите и митовете. Поради това аз ви казах в началото: Онзи, който достигне третата степен в тълкуването на сказанията, е в състояние да приеме техните значения отново буквално. /Следват няколко неясни изречения. В случая с мита за Прометей човек застава пред картината на лешояда, разкъсващ черния дроб. Това трябва да бъде прието съвсем буквално. Лешоядът наистина разкъсва черния дроб на хората от петата коренна раса. Митът изобразява борбата, която става между стомаха и черния дроб. Във всяко човешко същество от петата коренна раса се повтаря тази Прометеева страдалческа борба. Трябва да вземем това, което се казва тук, в напълно буквален смисъл. Ако тази борба не съществуваше в човека от петата коренна раса, нашата съдба би била напълно друга.

И така има три начина за тълкуване на легендите: първо, екзотеричният буквален смисъл, второ - алегоричният, борбата вътре в човешката природа; трето, окултното разбиране, при което отново трябва да се възприеме буквалното значение. От това може да отсъдите, че всичките легенди - поне онези, които носят този вид значение - са извлечени от мистерийните школи и не са друго освен представяне на онова, което е било представено там като великата драма на човешката съдба. Така както бях в състояние да ви покажа във връзка с друидските мистерии, че сказанието за Балдур е изображение на онова, което е ставало в мистериите, така в сказанието за Прометей вие имате изображение на онова, което се е преживявало от ученика за посвещение във вътрешните светилища на мистерийните школи на Гърция, за да се придобие енергия и нова сила за живот в бъдещето.



belorussiya-dokladi-uchastnikov-mezhdunarodnoj-konferencii-intellektualnie-elektricheskie-seti-mirovoj-opit-i-perspektivi-rossii.html
belorussiya-profi-forexorg-18012012-v-belarusi-za-god-rezko-sokratilsya-razmer-pensij.html
belorussiya-telegrafby-31032012-mvf-belarusi-nuzhna-pensionnaya-reforma-monitoring-smi-rf-po-pensionnoj-tematike-2-aprelya-2012-goda.html
belorusskaya-medicinskaya-akademiya-poslediplomnogo-obrazovaniya.html
belorusskaya-partiya-zelyonie.html
belorusskij-gosudarstvennij-medicinskij-universitet.html
  • composition.bystrickaya.ru/on-s-riskom-dlya-zhizni-pereplil-atlanticheskij-okean-ne-ispugalsya-ni-zhari-ni-bur-ni-plohogo-haraktera-truslivih-matrosov-on-otkril-ameriku-hotya-i-dumal-chto-stranica-5.html
  • doklad.bystrickaya.ru/uchebno-metodicheskij-kompleks-dlya-studentov-specialnosti-010809-buhgalterskij-uchet-analiz-i-audit-ochnoj-formi-obucheniya-stranica-4.html
  • university.bystrickaya.ru/franko-russkie-kulturnie-svyazi-mifologiya-drevnyaya-i-sovremennaya.html
  • shkola.bystrickaya.ru/starodubcev-va-reshenie-kvorum-est.html
  • paragraph.bystrickaya.ru/memleket-kepldk-bergen-za-kmeg-turali.html
  • tasks.bystrickaya.ru/19zadachi-dlya-samostoyatelnogo-resheniya-udk-53075-aamarko-izbrannie-voprosi-kinematiki.html
  • upbringing.bystrickaya.ru/kostroma-pyushaya-administraciya-kostromskoj-oblasti-informacionnij-obzor-materialov-interneta.html
  • knigi.bystrickaya.ru/sbornik-prednaznachen-dlya-rukovoditelej-specialistov-organov-upravleniya-obrazovaniem-rukovoditelej-obrazovatelnih-uchrezhdenij-uchastnikov-obrazovatelnogo-processa-obshestvennosti-stranica-5.html
  • college.bystrickaya.ru/06-04-2005-mert-gotovit-zakonoproekt-ob-inostrannom-uchastii-v-vpk.html
  • kontrolnaya.bystrickaya.ru/programma-po-razvitiyu-neftegazovogo-sektora-v-respublike-kazahstan-na-2010-2014-godi-astana-2010-god.html
  • studies.bystrickaya.ru/glava-9-zakon-protivopolozhnosti-neprelozhnih-zakona.html
  • spur.bystrickaya.ru/konspekt-lekcij-po-kursu-tehnologiya-lekastvennih-form-i-galenovih-preparatov-dlya-studentov-specialnosti-tehnologiya-farmacevticheskih-preparatov.html
  • literature.bystrickaya.ru/dopolnitelnaya-literatura-programma-minimum-kandidatskogo-ekzamena-po-istorii-nauki-vvedenie.html
  • studies.bystrickaya.ru/formi-rozvitku-virobnichih-sistem.html
  • credit.bystrickaya.ru/osobennosti-vidvizheniya-i-sostava-spiskov-politicheskih-partij-associacii-golos-po-rezultatam-dolgosrochnogo-nablyudeniya.html
  • tests.bystrickaya.ru/l-s-grisheva-chleni-komissii-stranica-5.html
  • paragraf.bystrickaya.ru/vstrechayushiesya-prepyatstviya-svyatitel-ioann-maksimovich-iliotropion-2010.html
  • school.bystrickaya.ru/filosofiya-xvii-veka.html
  • knigi.bystrickaya.ru/saratovskij-finansovo-tehnologicheskij-tehnikum.html
  • uchebnik.bystrickaya.ru/vneklassnoe-meropriyatie-po-fizike-nauka-kovala-pobedu.html
  • knigi.bystrickaya.ru/skazka-zimnnih-karpat.html
  • knigi.bystrickaya.ru/rezhim-obucheniya-doklad-mou-suksunskaya-srednyaya-obsheobrazovatelnaya-shkola-2.html
  • doklad.bystrickaya.ru/v-shimkente-sostoyalsya-seminar-innovacionnij-podhod-k-poliyazichnomu-obrazovaniyu-odarennih-detej.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/voprosi-dlya-zacheta-po-discipline-vklyucheni-v-rabochuyu-programmu-po-discipline-razdel-ii-uchebno-metodicheskogo-kompleksa.html
  • lecture.bystrickaya.ru/a-e-andreeshev-2011-goda.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/v-s-solovev-ideya-sverhcheloveka.html
  • nauka.bystrickaya.ru/ukaz-prezidenta-rf-ot-12052009-g-537-k-podrazdelu.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/vavilon.html
  • report.bystrickaya.ru/grazhdanskoe-pravo.html
  • school.bystrickaya.ru/forma-11-prilozhenie-k-aukcionnoj-zayavke-ot-2008-g-aukcionnaya-dokumentaciya.html
  • esse.bystrickaya.ru/programma-vstupitelnih-ispitanij-v-magistraturu-napravlenie-270100-68-stroitelstvo.html
  • write.bystrickaya.ru/glava-7-brachnoe-povedenie-antonov-a-i-medkov-v-m-a72-sociologiya-semi.html
  • uchit.bystrickaya.ru/strah-pod-mikroskopom-tribuna-irina-timofeeva-11122008-047-str-10-novosti-7.html
  • knigi.bystrickaya.ru/sovremennoe-sostoyanie-i-perspektivi-razvitiya-professionalnogo-obrazovaniya-i-obucheniya-v-gorode-moskve-v-ramkah-turinskogo-processa-v-sootvetstvii-s-rekomendaciyami-evropejskogo-fonda-obrazovaniya-efo-stranica-6.html
  • tasks.bystrickaya.ru/0110-elektroenergiya-stranica-32.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.