.RU

Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин от 26. Септември до Ноември 1905 Събр съч­ №93а - страница 7


^ БЕЛЕЖКИ ОТ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ

Въпрос: Каква е разликата между синовете на Каин и синовете на Авел?

Отговор: Синовете на Каин са неузрелите; синовете на Авел са презрелите. Синовете на Авел се обърнали към висшите сфери, когато те са приключили с тези въплъщения. Синовете на Авел са слънчевите питри /тези, които преминават своя човешки стадий на Старото Слънце/; Синовете на Каин са най-узрелите от лунните питри /онези, които са преминали своя човешки стадий върху Старата Луна/.

^ Въпрос: Защо са се развили толкова много мистични и масонски общества?

Отговор: Всяка висша работа може да бъде предприета само в едно общество. Рицарите на кръглата маса на Артур обикновено са били дванадесет.

^ Въпрос: Вие запознат ли сте с работата на Алберт Шефъл? /Albert Schiffle.

Отговор: Алберт Шефъл написа един труд по социология и това, което той дава е много по-масонско, отколкото онова, което излиза от ложите на свободните масони.


^ ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ОТНОСНО ЗАГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕН

/Във връзка с легендата за Истинския кръст или Златната легенда/ /Втора лекция/

^ Берлин, 22 май 1905 г.

Още малко да поразмислим за изгубения храм. Трябва да считаме Соломоновия храм за най-великия символ. Главното е да се разбере този символ. Вие знаете течението на събитията от Библията, как той възниква. В този случай ние нямаме работа само със символи, а фактически и с външни реалности, в които обаче едновременно един дълбок световно-исторически символизъм намира своя израз. И онези, които съградиха храма осъзнаваха какво той трябваше да изразява.

Нека да разгледаме защо бе изграден храмът. И вие ще видите, че всяка дума в библейския разказ за него е един дълбоко значителен символ. Необходимо е само да размислите в какъв период сградата бе издигната. Нека специално да си припомним библейското обяснение защо храмът трябваше да се изгради. Яхве даде това обяснение на Давид: "Един дом за Моето име" - Това ще рече дом за името Яхве. И сега нека да си изясним какво означава името Яхве.

Древното юдейство в известен период от време много ясно започва да разбира светостта на името Яхве. Какво означава то? Едно дете в даден момент на своя живот се научава да използува думата "Аз". Преди това то счита себе си за нещо. И така както то нарича другите неща, така нарича и себе си с едно обективно име. Едва по-късно то се научава да използва думата "Аз". Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е много изпълнен с голямо значение. Жан Пол разказва следния инцидент : Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "Аз". И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него,

че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих".

Човечеството се е развивало през много епохи и всеки е схващал себе си по този обективен начин до атлантските времена: едва през атлантската епоха човекът се развива до степен, да каже за себе си "Аз". Древните евреи включили това в техните доктрини.

Човекът е преминал през царствата на природата. Азовото съзнание възникнало в него най-накрая. Астралното, етерното и физическото тяло и азът заедно формират Питагорейския квадрат. И юдейството прибавя към това и божествения Аз, който идва към нас отгоре, в контраст с егото (азът) отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник. По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве". През време на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве" до това "Аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно това: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло е става един велик символ на най-святото.

И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи. Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло. Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог. Два образа в Библията разказват за това: Единият е Ноевият ковчег, а другия е Соломоновия храм. В едно отношение двата са еднакви и все пак напълно различни.

Ноевият Ковчег бе изграден да запази човечеството за настоящия стадий на човешкото съществуване. Преди Ной човекът живял в атлантската и в лемурийската епоха. През това време Ной не бе изградил корабът, който трябваше да го пренесе през водите на астралния свят в земното съществуване. Човекът е дошъл от водите на астралния свят и Ноевият ковчег го пренася през тях. Ковчегът представлява конструкция, изградена от несъзнавани божествени сили. От дадените измерения, неговите пропорции съответстват на тези на човешкото тяло, също и на пропорциите на Соломоновия храм.

Човекът се е развил от пропорциите на Ноевия ковчег и сега той трябва да огради своето висше себе с една къща, изградена от собствения му дух, от собствената му мъдрост, изучавайки мъдростта на Соломон.

Ние влизаме в храма на Соломон. Самата врата е много характерна. Квадратът беше един стар символ. Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който е станал съзнателен в своето висше себе. Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен. Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм. /6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество - вътрешното светилище е най-важната част на храма - той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности - Будхи и Манас. Така човекът навлиза в степента на развитието Манас.

Цялото вътрешно светилище е със злато, тъй като златото винаги е било символ на мъдростта. Мъдростта влиза в степента Манас. Виждаме палмови листа като символ на мира. Това представлява специална епоха на човечеството и тук е поставена като нещо, което се изразява по-късно в християнството.

Водачите на храма пазеха това първо в себе си и по този начин изразиха нещо, което е свърза- но с по-късното развитие.

По-късно в Средните векове, идеята за Соломоновия храм беше възобновена отново от рицарите темплиери, които искаха да въведат храмовото мислене на Запад. Ала рицарите темплиери бяха криво разбрани по онова време /и така беше осъден Жан Моле, техният Велик Майстор/. Ако искаме да разберем темплиерите, трябва дълбоко да погледнем в човешката история. Онова, в което темплиерите са били обвинявани в процеса срещу тях, напълно почива на едно огромно недоразумение. На времето си рицарите темплиери са казвали: "Всичко, което ние преживяхме досега е една подготовка за онова, което СпаСетелят желаеше." Те продължаваха: "Християнството има бъдеще, има една нова задача. И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яснота, каквато СпаСетелят всъщност искаше. Ние видяхме християнството да възниква през 4-та културна епоха; то ще се развие по-нататък през 5-та, ала само през 6-та епоха то ще празнува Славата на своето възкресение. Ние трябва да го приготвим. Трябва да насочваме човешките души по такъв начин, че да бъде проявено едно истинско действително и чисто християнство, в което името на най-възвишеното да намери своето място".

Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към Христос. Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива реалност. За темплиерите се казваше и именно това беше обвинението срещу тях, че те са установили някакъв вид звездо-поклонничество, а също и слънце-поклонничество. Обаче зад това лежи една велика тайна. Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участвуват; и когато тя беше приключена и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя". В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую;

след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.

Условията на Земята не са били винаги същите както днес. Земята някога е била свързана със Слънцето и Луната. Слънцето отдели себе си и започна да свети върху Земята отвън. По-късно Луната също се отдели. Така в ранни времена Земята беше съвсем по-друг вид обиталище за човека. По онова време човекът беше физически съвсем по-различен. А когато Слънцето и Луната се отделиха от Земята, целият живот на човека се промени. Раждане и смърт се появиха за първи път, човекът за първи път се прероди и за първи път азът на човека, индивидуалността слезе във физическото тяло и започна да се въплътява в непрекъсната последователност. Един ден това отново ще бъде преустановено. Земята отново ще бъде съединена със Слънцето и тогава човекът ще бъде в състояние да премине по-нататъшната си еволюция на Слънцето. Така ние имаме специфична серия от стъпки, според която Слънцето и човекът се движат заедно. Такива неща са свързани с напредването на Слънцето по свода на небето.

Сега всичко, което става в света, е накратко преповтаряне в следващите стадии. Всичко е било повторено, вкл. най-напред еволюцията на глобалните степени, след това втората, третата коренни раси. Тогава човекът се инкарнира. Слънцето се отдели от Земята по времето на преминаването от втората към третата Велика епоха (коренна раса), а Луната през третата епоха /Лемурия/. Сега Земята се развива от 3-та към 6-та епоха, когато Слънцето отново ще се съедини със Земята. Тогава ще започне нова епоха, в която човекът ще е постигнал много по-висока степен и повече няма да се преражда.

Това учение относно насоката на еволюцията е дошло в света чрез религията под формата на разказа за Ноевия ковчег. В това учение е предсказано онова, което ще се случи в бъдеще. Съединяването на Слънцето със Земята е предзнаменувано в появяването на Христос на Земята. Винаги е така с такива учения.

За известно време онова, което става е повторение на миналото, след това започва да се говори за бъдещето. Всяка отделна културна епоха така както тя е свързана с еволюцията на съзнанието за всяка народност, е свързана с прогресията на Слънцето през Зодиака.

Вие знаете, че времето за преминаване от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето. Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната ерсийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето беше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса /културна епоха/ на 5-тат Велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала Азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца. И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето. Той наричаше Себе си Агнето.

Ние проследихме времето от 1-та до 4-та културни епохи. Слънцето продължава по небесата и влизаме в знака Риби, където самите ние сме в една критична точка. След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде време, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето; което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие,

тогава то за първи път ще бъде напълно ясно разбрано.

Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе. Водолей означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството - това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.

Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода. " Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от Кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър Камъка, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий.

Обикновено хората толкова малко разбираха от всичко това, дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло. Кръстът символизира четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.




И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J. означава самия Христос. "Земята" е мястото, където самото християнство най-напред трябваше да бъде донесено, в онзи храм, до който самият човек е довел себе си, така че да бъде обвивка за онова, което е по-висше. Ала този храм...../празнота в текста.

Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти" /Марко, 14:30/. Петелът пропява за първи път, когато човек слезе на Земята и материализира себе си във физическо вещество; той пропява за втори път, когато човек ще се издигне отново, когато ще се научи да разбира Христос, когато се появи Водолеят. Това ще бъде през 6-та културна епоха. Тогава човекът духовно ще разбере какъв би трябвало да стане. Егото, Азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-висшия смисъл, когато самият човек ще стане храм за Яхве.

Преди това обаче, човекът все още има да премине през три степени на просветление. Азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло.

Когато сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото Аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.

Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.

Още от началото темплиерите се поставиха в положението като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символичната фигура на божественото Същество във форма на един многоуважаван човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората са се развивали и са стигнали дотам да приемат собствен водач от Учителите, тогава, като Слово на ръководещия Отец, пред хората ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.

А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на Земята; вие трябва така да сътрудничите, така да подреждате всичко, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашите истински дълбоки себета, на нашия вътрешен Кивот на завета. "

Ако разгледаме всичко това, откриваме, че имаме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващ живот в духа.

Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси на цар Артур и на Светия Граал. В Кръглата маса на цар Артур

може да бъде намерена древната всемирност, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал. Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила /плода/ и външната форма на християнството.

Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като Божествената София, Небесната Мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия". И ето как вие откривате Данте да използва същите символи като онези, които намират израз в темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр.. Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както са в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития.

Според легендата ние имаме две различни течения, когато човечеството е дошло на Земята: децата на Каин, които един от Елохимите придоби чрез Ева, децата на Земята, в които откриваме великите изкуства и външните науки. Това е едно от теченията; то беше презряно, но ще бъде осветено чрез християнството, когато петият принцип дойде в света. Другото течение е онова на децата Божии, които са водили човека към разбирането на петия принцип. Те са онези, създадени от Адам. По-късно синовете на Каин бяха призовани да създадат външната обвивка, която да съдържа онова, което синовете Божии, децата на Авел-Сет създадоха.

В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве. Обаче онова, което е необходимо, за да се трансформира света, за да се създаде обвивка на Светая Светих,

трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин. Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкото его като първоначално разрушава този храм. Човекът може да спаси себе си, само ако първо построи къща да го пренесе през водите на страстите, ако построи за себе си Ноевия ковчег. Тази къща трябва отново да постави човека на краката му. И тъй онези, които дойдоха в света като деца на Каин изграждат външната част, а онова, което са дали децата Божии, изграждаха вътрешната част.

Тези два потока вече течаха, когато нашата раса започна....../пропуск/.

И тъй ние ще можем да разберем теософията (антропософията), само когато погледнем на нея като завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон, и което бъдещето ще ни донесе. Ние трябва да се подготвим за Новия сзюз на мястото на Стария съюз. Старият е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството. Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови, така че това "Аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно.

Толкова дълбоки са символите, а и такова беше възпитанието, която темплиерите искаха да да дадат на човечеството. Розенкройцерите не са нищо друго, освен наследници на Ордена на темплиерите, те не искат друго, освен това, което искаха темплиерите и което също желае теософията: те всички работят върху Великия храм на човечеството.


^ ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ОТНОСНО ИЗГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕН

/Във връзка с Легендата за истинския кръст, или Златната легенда/ /Трета лекция/

Берлин, 29 май 1905 г.


Тъй като ние говорихме няколко пъти за християнството, и неговото настоящо и бъдещо развитие, ние сме достигнали до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста - не толкова исторически, колкото фактически.

Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имала емблемата на кръста за християнството; и днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история.

Наистина съществува една т.нар. свята легенда за цялото развитие на кръста: в нея по-малко се борави с кръстния знак или неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпнат. Понастоящем вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той трябва да има същото общо значение за цялото човечество. Обаче онова, което специално ни интересува днес е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството.

Християнската легенда за Кръста е, както следва: ние ще започнем с нея.

Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а - така разказва легендата - в началото е било издънка от Дървото на живота,

която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но после нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не е подходящо за това място. То по никакъв начин не е могло да бъде внедрено в храма и го поставили над един поток като мост. Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица; и като минавала по него, тя видяла какво е същественото в това парче дърво. Тук наистина тя за първи път отново се срещнала със значението на дървото, използвано за този мост, което лежало там между двете сфери, между двата бряга на едната страна и на другата страна, за преминаване през потока. И тъй кръстът, върху който СпаСетелят висял е бил направен от същото това дърво, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.

Както виждате същността на тази легенда е за произхода и еволюцията на човешката раса. Предполага се, че Сет, синът на Адам, е взел тази издънка от Дървото на живота и от него израснали три дънера. Тези три дънера символизират трите принципа, трите основни сили на природата, Атма, Будхи, Манас, които са израснали заедно и образуват троицата, която е основа на всеки растеж и всяко развитие. Възможно е, Сет - синът на Адам -, който е заел мястото на убития от Каин Авел, - да е посадил издънката в Земята.

Вие знаете, че, от една страна, ние говорим за Каиновото течение на еволюцията, а от друга страна, за потомците на Авел и Сет. Синовете на Каин, които работят върху външния свят, култивират по-специално науките и изкуствата. Те са онези, които донасят камъните от външния свят за изграждането на храма. Чрез тяхното изкуство ще се изгради храмът. Потомците от линията Авел-Сет са т.нар. Синове Божии, които култивират истинската духовна част на човешката природа. Тези две течения винаги донякъде са били в противодействие, в антитеза. От една страна, ние имаме светската дейност на човека, развитието на онези науки, които обслужват човешкото удобство и външния живот изобщо; от друга страна, ние имаме Синовете Божии, заети с развитието на човешките по-висши способности.

Трябва това нещо да ни бъде ясно: гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на Световния храм чрез наука и технология и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия Храм на човечеството. Само поради това че на този Храм на човечеството е зададена една по-висока задача - защото външната сграда, така да се каже, обслужваща само нашето удобство, се превръща в израз на Дом Божии – тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите задачи на човечеството. Само защото силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава Храмът на човечеството ще бъде съвършен. Това е как гледната точка в основата на тази легенда гледа на нещата.

Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: едното, което изграждало земния храм, което е влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време Божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус да може да бъде прието. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на Божественото Слово на Земята. Освен това самото Божествено за известно време ще се развива в течение на времето като вид подчинено течение на второто течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин,

които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са култивирали божествената страна, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът следователно трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който бе в състояние да го въздигне отново в три дни. От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божии да може да обедини двете страни и да съедини двата потока. Това по дълбокомислен начин е намерило израз в свещената легенда.

Самият Сет е онзи, който е е взел за Адам издънката от Дървото на живота, и я е посадил в Земята като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-нисши принципи. Но вътре у човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела - физическо, етерно и астрално - човек първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма, Будхи и Манас. Вие трябва следователно да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външно представителство на по-висшите сили на Атма, Будхи и Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произвесение на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята за произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.

Човек наистина живее в своята физическа, етерна и астрална обвивка, заедно със своето "Аз", чрез което той така ще трансформира своето троично естество, че трите по-висши принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще се чувствуват у дома си тук на Земята. Това трябваше да бъде изпълнено от Стария завет. Чрез изкуствата на Каиновата раса, трябваше да се доведат Синовете човешки в света

и чрез тези Синове човешки трябваше да се произведат всички външни неща, които бяха служили на физическото, етерното и астралното тяло. Какви бяха тези външни неща?

Нещата, които служат на физическото тяло, са най-напред всичко, което е изработено от технологията за задоволяване на физическото тяло и за неговото удобство. След това онова, което имаме като социални и политически институции, които регулират задружния живот на хората, което се отнася до изхранването и възпроизвеждането на расата, всичко това служи за развитие на етерното тяло. А за астралното тяло ние имаме сферата на моралните кодекси и етиката, които подчиняват инстинктите и страстите на контрол, който пък регулира и издига астралната природа до по-висока степен.

Така, през времето на Стария авет Синовете на Каин строяха троичния храм. Всичко това, е направено от нашите външни институции, в които можем да включим нашите жилища и инструменти, социални и политически органи, моралната система - всичко това е изградено от Синовете на Каин и обслужва по-нисшите членове на човешката природа.

Другото течение работеше успоредно и се ръководеше от Синовете Божии, техните ученици и последователи. От този поток идват служителите на божествения световен ред, грижещите се за Кивота на завета. В тях ние откриваме нещо, което като отделно течение, върви паралелно с онези, които обслужват външния свят. Те заемат специално положение. Едва след като Соломоновият храм е бил издигнат, Кивотът на завета щеше да бъде поставен вътре в него; това ще рече, че всичко друго трябваше да бъде свършено, спомагащо за Кивота на завета, за да бъде подредено около него. Всичко, което преди е било от светско естество щеше да стане външен израз, едно външно покритие за онова, което означаваше Кивота на завета за човечеството. Значението на Храма на Соломон най-добре ще бъде разбрано от онзи, който може да си го представи като нещо, което външно като физиономия изразява каквото би трябвало да бъде Кивотът на завета като душа.

Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на живота.

Това символично е изразено в онова дърво, по-късно използувано за Христовия кръст. То е било първо дадено на Синовете Божии. Какво направиха те с него? Какво е по-дълбокото значение на Дървото на кръста? В тази свята легенда за Дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение.

И тъй, каква изобщо е задачата на човешкото същество в неговата земна еволюция?

То трябва да издигне настоящите три тела, с които е надарено, до една по-висока степен, То трябва да издигне своето физическо тяло до по-висока област, а също така своето етерно и астрално тяло. Това развитие е божествената служба, възложена на човечеството. Ето нейният истински смисъл: Да трансформираме нашите три тела в три по-висши устройства от целия божествен план на сътворението.

Има едно друго царство над онова, което човекът има непосредствено и физически около себе си. На кое царство в своята физическа природа принадлежи човекът? Според настоящата степен на своята еволюция той принадлежи със своята физическа природа на минералното царство. Физически, химически и минерални закони властвват над човешкото физическо тяло. Даже що се отнася до неговата духовна природа, той принадлежи на минералното царство, тъй като чрез своя интелект той разбира само онова, което е минерално. Животът като такъв, той едва постепенно се учи да го разбира. Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само мъртвото, минералното. Науката е в процес на научаване да го разбира в най-тънки подробности. Оттам тя разбира човешкото тяло дотолкова, доколкото то е едно мъртво минерално нещо. Науката се отнася към човешкото тяло главно като към мъртъв продукт, с който се работи, като вещество в една химическа лаборатория. Други вещества се въвеждат в тялото по същия начин, по който вещества се изливат в една реторта. Даже когато докторът, който понастоящем е възпитан напълно в смисъла на минералната наука, започне да работи върху едно човешко тяло, то това става като че ли тялото е само един изкуствен продукт.

Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: човекът е придобил реалност в минералното царство, поради това че има едно физическо тяло,

а със своя интелект е в състояние да схване само фактите, отнасящи се до минералното царство. Това е една необходима преходна степен за човека. Обаче, когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което нашето мъртво тяло ще започне да работи за да стане живо. И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, за да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя. Тъй като в по-дълбок смисъл е вярно, че мислите на човека подготвят бъдещето. С право един древен индийски афоризъм казва: "Каквото мислиш днес, това ще бъде утре."

Самото съществуване на света произтича от живи мисли; не от мъртвата материя. Каквото е външно вещество, то е последствие от жива мисъл, както ледът е последствие от водата; така да се каже материалният свят е замразени мисли.

Ние трябва отново да разтопим живота до неговите по-висши елементи, като ние схванем живота в мисълта. Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава ще успеем, нашата наука да стане наука на живота, а не на мъртвата материя. Чрез това ние ще издигнем най-нисшия принцип на човека - първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално - в следващата сфера. И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа - вкл. етерния и астралния - една степен по-високо.

Онова, което беше преди човекът, в теософска терминология наричаме елементарни царства Тези царства предшестват минералното царство, до което нашата наука се самоограничава и в което живеят нашите физически тела. Трите елементарни царства са изминали степени на еволюция. Трите висши царства - растително, животинско и човешко царство - които ще се развият на основата на минералното царство, засега са само в начален стадий.

Най-низкият принцип в човека, /физическото тяло/ все още ще трябва да премине през тези три царства, както понастоящем то преминава през минералното царство. Със своята физическа природа в бъдеще той ще живее в растителното царство, а след това ще се издигне до още по-високи царства. Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между минералното и растителното царство, с нашата етерна природа в прехода от растителното царство към животинското царство, а с нашата астрална природа сме в преход от животинското към човешкото царство. И накрая ще отидем отвъд трите царства в Божественото царство, с онази част, която имаме като зародиш в Сферата на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа.

И така, човекът е ангажиран в едно изкачване. Но това не става чрез някакво външно приспособление или конструкция, а чрез живото себе, което се събужда в нас; което не използва само външни строителни камъни, а работи по един творчески и растящ начин. Тази сила на живота трябва да влезе в еволюцията и трябва най-напред да обхване човешкото най-вътрешно същество; неговият религиозен живот трябва да бъде обхванат от живи сили. Следователно онова, което синовете на Каин направиха за низшите членове на човешката природа по време на Стария завет беше един вид подготовка, а онова, което пророците, пази телите на Кивота на завета направиха беше като някакво пророческо плануване за бъдещето. Божественото сега би трябвало да слезе в Кивота на завета, в душата, така че самото то да може да живее в храма като Светая Светих.

Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, творчески работещите сили, които преоформят природата. Ала тези сили бяха дадени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на синовете Божии, синовете на Авел Сет. Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят. И днес християнско е това, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани,

без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединчвчща нещата минерална сила.

Първият опит, който бе направен да се насочи нисшата природа на човека към по-висш стадий беше Соломоновия храм, както вече видяхме това. Петоъгълникът се вижда във входа му като велик символ, тъй като човекът трябваше да се стреми към петия принцип на своята природа; това ще рече човешката природа трябваше да издигне себе си от най-нисшите принципи към по-висши, всеки член на човешкото същество трябваше да бъде облагороден.

И тук идваме до истинското значение на кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството. Какво е кръстът? Има, три царства, към които човечеството се стреми - растително, животинско и човешкото царство. Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек. Би трябвало да виждате, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като същество от душа и дух е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече. Може би индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан. Платон каза за това, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло.

Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана над минералното царство. Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-висши царства. Ето защо тя трябва да бъде внедрена в растителното, в животинското и в човешкото царство през следващите три кръга. Четвъртият кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в минералното царство, петият кръг в растителното царство, шестият в животинското царство и накрая седмият кръг е въплъщението на човека в истинското човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии. Дотогава човекът три пъти трябва да приеме световното тяло като своя обвивка.

Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична материалност - растителна, животинска и човешка.

Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална, поради това че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция. Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-нисши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава. Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богуподобен. Това са степените в историята на Сътворението.

Сега растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат. Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-голяма слава и яснота. И когато човекът ще е победил и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така растителното, животинското и човешкото царство са трите материални царства, през които човекът трябва да премине; те ще бъдат световното тяло, а душата ще бъде разпъната на това световно тяло.

Да ви бъде ясно отсега нататък съответното положение на растение, животно и човек. Растението е точен прототип на човека. Много дълбоко и важно е значението в нашето схващане на растението като точен прототип на човека, а човекът като обратната растителна природа. Външната наука не се занимава с такива въпроси: тя приема нещата такива, каквито те се представят на външните сетива. Науката обаче, свързана с теософията разглежда значението на нещата в тяхната връзка с цялата останала еволюция. Тъй както Гьоте казва, "всяко нещо трябва да бъде видяно само като едно съответствие".

Растението има своите корени в Земята и разгъва своите листа и цветове към Слънцето. Понастоящем Слънцето има в себе си силата, която някога беше съединена с Земята. Слънцето, разбира се, се е отделило от Земята. Така всичките слънчеви сили са нещо, с което нашата Земя някога е била проникната; тогава слънчевите сили са живеели на Земята.

Днес растението все още търси онези времена, когато слънчевите сили бяха още съединени със Земята, като излага своята цъфтяща система на тези сили. Слънчевите сили са същите като онези, които работят като етерни сили в растението. Като представят своите възпроизвеждащи органи на Слънцето, растенията показват своя дълбок афинитет към него; техният възпроизвеждащ принцип е окултно свързан със слънчевите сили. Главата на растението /коренът/, която е втикната в тъмнината на Земята, от друга страна е сходна със Земята. Земята и Слънцето са две полярни противоположности в еволюцията.

Човекът е обратното растение; растението има своите възпроизводителни органи, обърнати към Слънцето и главата си, сочеща надолу. При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентира на към висшите светове, за да може да получава дух - неговите възпроизводителни органи са насочени надолу. Животното стои наполовина между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва през линията, образувана от растение и човек и прави кръст. Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство - хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство.





Това е символът на Кръста.

Той представлява трите царства в живота, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешкото царство са следващите три материални царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата.

Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство, а растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот – онова в човека, което живее физически е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, за да обоснова това напълно; днес аз мога само да го загатна. Когато човекът иска да поддържа дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна диета, тъй като тогава той ще консумира онова, което първоначално е имало афинитет към физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е ноСетел на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини онова, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така окултно неговите храни са същите като на растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад, във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало.

Човекът и растението са противоположни едно на друго, но са сродни. Докато животинското - а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско - пресича двата принципа на живота. Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще дава основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем все още се разпада при смъртта на човешкото същество. Но колкото повече човек усъвършенства и пречиства себе си отвътре, толкова по-близо ще бъде до дълготрайност, толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ...(неразбираем текст) и животинските страсти, - толкоза повече човекът спечелва безсмъртието.

Животинското е един поток, който пресича човешкия живот; това беше едно забавяне, необходимо за една повратна точка в потока на живота. Човекът е трябвало да бъде съединен с животинското, ала само за известно време, защото трябваше да стане тази повратна точка.

Ала той трябва да освободи себе си от животинското и да се върне отново към потока на живота.

В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота. Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота; тя бе по-нататък култивирана от Синовете Божии, които изразиха онази трикратна човешка природа, която трябваше да бъде облагородена. След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота. Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон. Ала какво е външен закон?

Външният закон присъства, когато някой, който трябва да въздигне една външна сграда има план - ще рече законните взаимовръзки на хартия – и тогава камъните на външната сграда се издялват и свързват един с друг според плана. Също и стоящият в основата на плана на една държава закон е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва морален кодекс от страх или с оглед на награда, следва само външния закон. А освен това всеки, който гледа на науката само по външен път, следва само външния закон; а какво друго може да има освен външен закон! Всички закони, с които сме запознати в науката са такива външни закони; чрез тях обаче ние никога не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи вътрешно да следва закона. Този вътрешен закон трябва да стане за човека импулс за живота; от вътрешния закон той трябва да се научи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в работата за съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само закона на държавата, живее във вътрешен закон, този, за който те са импулси за неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа. И не този е морален човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а само онзи, който следва закона, защото го обича.

Дотогава, докато човечеството не е узряло да приеме вътрешно законите, дотогава, докато в закона присъства Жезълът на Мойсей, който поставя човека под робство, дотогава законът ще лежи в Кивота на завета; дотогава, докато принципът на Павел, принципът на милостта, не дойде в човека и той не получи възможност да стане свободен от закона. Дълбочината на Павловата доктрина лежи в това, че прави разлика между закон и милост. Когато законът бъде проникнат с любов, когато любовта се съедини със закона, тогава той става милост. По този начин трябва да се разбира павликянското различаване на закона от милостта.

Сега можем да проследим Легендата на кръста по-нататък. Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше и храма, но Словото, станало плът все още не беше там. Дървото за кръста беше поставено като мост над един поток; само Савската царица видя достойнството на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който СпаСетелят провисна. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който остави светското и духовното да потекат едно в друго, Христос, Самият Той е съединен с живия кръст. Поради това Той може да носи Дървото на Кръста като нещо външно, което Той носи на Своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си.

Днес човечеството навлиза в по-висшето естество. Преди човекът е живял в нисшата природа. В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а кръстът - нисшата природа - той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили. Религията вече става жива сила за света, вече животът във външната природа престава, кръстът става напълно дърво. Външното тяло на човека вече става ноСетел за вътрешната жива сила. Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба на човека.

Нашият велик поет Гьоте представи идеята за моста по много красив и значителен начин в неговата "Приказка за зелената змия и красивата лилия",

където той кара да се издигне един мост, като змията се препречва върху реката като жив мост. Всички по-напреднали посветени са използвали същия символ за едно и също нещо.

Така ние се запознаваме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста. Виждаме как е била подготвена революцията, донесена от християнството и която все повече и повече трябва да се изпълни с напредване на времето чрез християнизиране на света. Видяхме как кръстът, дотолкова, доколкото той е образ на трите външни тела, умира; как той е само способен да оформи външен съюз между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока - дървото на кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм - докато човек не го признае за свой собствен специален символ. Само тогава, когато човек пожертва себе си, когато направи своето собствено тяло храм и стане способен да носи кръста, само тогава ще стане възможно сливането на двата потока.

Това е причината, поради която християнските църкви имат за символ кръста. В техните основи; чрез което се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма. Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна, и светският минерален поток от друга, са се съединили в СпаСетеля, висящ на кръста, където по-висши принципи са в Самия СпаСетел, а по-нисшите в кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знание за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него бе ясно, че Старият завет, който създава една антитеза между човек и закон, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, само тогава вече не ще има противоречие между човешката вътрешна природа и външния за- кон. Тогава онова, което християнството иска да постигне, е постигнато.

"Със закона дойде греха в света". Това е едно дълбоко изказване на Павел. Кога има грях в света? Само когато има закон, който може да бъде нарушен. Ала когато законът бъде така съединен с човешката природа, че човек да прави само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Следователно Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха. Да висиш на кръста означава да си подчинен на закона - и това е проклятие. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет. В Стария завет е включен един отрицателен закон; ала законът на Новия завет е жив, положителен закон. Този е преодолял закона на Стария завет който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е и осветил.

Това е, което искат да кажат думите на Павел, които се намират в Посланието към Галатяните, гл, 3: 11-13: "А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра. Законът не се гради върху вярата; а човекът, който изпълнява тези неща, ще бъде жив чрез тях. Христос ни изкупи от проклятието на закона, който то беше проклятие за нас защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".

С думата "дърво" Павел свързва понятията с които днес боравихме. Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което посветените са казали. Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременните материалистични възгледи, които отричат всяко по-висше нещо, - а като непрекъснато издигаме себе си по-нагоре в духовните висини. Тъй като християнството бе родено от посвещение и ние можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини само ако се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до съвременните идеи. Вместо това нека да издигнем нашето противодуховно материалистично мислене обратно към християнството. Съвременният светоглед трябва да издигне себе си от онова, което е минерално и мъртво към онова, което е живо и духовно, за да може да разбере християнството.

Представих ви тези възгледи, така че да може да достигнем до понятието за Новия Йерусалим.


^ ОТГОВОР НА ЕДИН ВЪПРОС

Въпрос: Легендата много стара ли е?

Отговор: /1/Тази легенда е съществувала по времето на мистериите, ала не е била записана. Мистериите на Антиохия са били мистерии на Адонис. В тях е било празнувано Разпятието, Погребението и Възкресението като външен образ на посвещение. Скръбта на жените при кръста се явява още там; тя отново ни се явява в лицата на Мария и Мария Магдалена. Това се свързва с едно изложение, подобно на онова в тази легенда, която също може да се намери в мистериите на Апис и Митра и отново в мистериите на Озирис. Онова, което бе все още апокалиптично там, е изпълнено в християнството. Старият апокалипсис се промени в нови легенди, по същия начин както Йоан обрисува бъдещето в своето Откровение.

Отговор: /2/Легендата е средновековно-историческа, но преди това е била записана изцяло от гностиците. По-нататъшният път на кръста е даден също там. Но и средновековното изложение също съдържа указания за това; средновековните легенди показват пътя на мистериите по-малко ясно; ала ние можем да ги проследим назад. Тази легенда е свързана с мистериите на Адонис, с Антиохийската легенда, в която Разпятието,

Погребението и Възкресението стават външен образ на вътрешно посвещение. Скърбящите жени също се явяват там и има едно, свързано с това, изложение, което е много подобно на Озирисовата легенда. Всичко, което е апокалиптично в тези легенди е изпълнено в християнството. Савската царица вижда по-дълбоко и е обучена в истинската мъдрост.

Първият текст на отговора е взет от бележки на Щайнер, вторият текст - от бележки на Ребщайн /Reebstcin/.


^ ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ОТНОСНО ЗАГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН

/Във връзка с Легендата на Истинския Кръст, или Златната Легенда/ /Четвърта лекция/

Берлин, Петдесятница, 5 юни 1905 г.


Алегория за изгубеното Слово и неговото търсене. Във връзка с празника Петдесятница.

Сред алегориите и символите, които желаем да разгледаме в тези лекции, се намира също символа за т.нар. изгубено Слово, което трябва да бъде отново намерено. Ние вече говорихме за храма, който беше изгубен и трябва да бъде възстановен; и можем още по-подходящо да прибавим към това един малък разказ за изгубеното слово и неговото търсене, тъй като тази тема има известна връзка със символичното значение на Петдесятница, Св. Дух. Аз говорих за някои неща, които ще споменем днес, преди една година. Ала има някои сред нас, които може да не са чули лекцията миналата година; така че може би не е излишно да загатнем тези неща отново. Освен това ние сме в състояние да разглеждаме такива въпроси ежегодно и да ги разискваме основно и изчерпателно; някои неща, които не можеха да бъдат споменати миналата година, сега, може би, могат да бъдат разисквани, понеже ние сме прибавили нещо към нашето знание.

Петдесятницата е свързана с онзи символ, който е известен и в църквата и в Свободното масонство като символ на изгубеното Слово, което отново ще бъде намерено. С това ние се докосваме до християнски мистерии с истинска и изключителна дълбочина. С това миналата седмица - целта и мисията на Соломон Мъдрия и цялото бъдещо значение на християнските истини.

Петдесятницата е свързана с онова възприятие на човешкото най-вътрешно същество, което присъстваше в ранното християнство, ала което постепенно е било загубено в християнството, така както е оцеляло в различни западни църкви. Петдесятница е празникът, който би трябвало отново да напомня на човека ежегодно за неговото освобождение, - за онова, което ние наричаме свобода на човешката душа.

Как човекът всъщност е дошъл до онова, което ние наричаме негова свобода - ще рече до неговата способност да различава добро и зло, и в свобода да върши или доброто или злото? Вие знаете, че човекът е минал през дълга еволюция, преди да дойде до степента, където той стои днес и че ние сме минали средната точка на тази еволюция. Средата на цялата човешка еволюция, грубо казано, лежи в средата на атлантската епоха, която предшества нашата собствена епоха. Сега вече сме отминали тази средна точка. Поради това ние сме първите мисионери на втората половина на еволюцията, първите апостоли на една възкачваща се дъга; докато човекът беше в слизащата дъга до времето на Атлантида, беше включен в един вид слизаща еволюция, докато се потопи в най-големите дълбини на материалния живот. И сега той отново се изкачва към духовното развитие.

Онова, което ние човешките същества не притежавахме преди средната точка на нашата земна еволюция беше свобода на избора между добро и зло. Не можем да говорим за добро и зло в подчините царства на природата. Би било невъзможно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Само при човека, само в нашата фаза на еволюцията говорим за онова, което се нарича свобода на избор. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност е описано в Библията в големия символ на Грехопадението, в сцената на изкушението,

където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието. Чрез това човекът получи свободна воля; с него той започна втората част на своята еволюционна пътека. Ние не можем да вникнем в свободата, в добро и зло за човека преди тази еволюционна средна точка, така както сега не можем да направим това за минерали, растения и животни. Нещо друго е свързано с това. Във всяко езотерично учение нашият съвременен свят и всичко свързано с него се означава като Космос на любовта. А Космосът или Вселената на мъдростта предшестваше тази Вселена на любовта. Сега да погледнем това в един по-дълбок смисъл.

Вие знаете, че нашата земна еволюция беше предшествувана космологично от Лунната еволюция. Един още по-далечен предшественик на нашата Земя беше Слънцето. Още по-рано беше Сатурн. Човекът е изминал тези три еволюционни стадии: Сатурн, Слънце и Луна. Нашата Земя вече е преминала през три цикли, в които сатурновото развитие бе повторено в първия кръг, слънчевото развитие във втория кръг и лунното развитие през третия кръг. Всеки от тези кръгове започва така: Планетата формира себе си като една изключително фина субстанция, като умствена субстанция. Земята е присъствала като такава субстанция, когато започва своя четвърти кръг, това е съвременният цикъл. След това тя започва да повтаря трите предишни кръга: сатурновия цикъл в арупа, слънчевия цикъл в рупа и лунния цикъл или кръг на астрала.

Така нашата Земя преминава още веднъж през по-ранните материални състояния, преди да пристигне до настоящата си физическа гъстота. Преди нашето настоящо състояние, тя е била астрална. Ние отбелязваме астралния глобус /кълбо/ като един вид Космос на мъдростта. Всеки Космос или кълбо отново се разделя на седем епохи. Така ние имаме 7 расови цикли /или Велики епохи/ в нашето настоящо кълбо: полярната раса, хиперборейската, лемурийската, атлантската и сега арийската раса /или епоха/, в която ние живеем. Шестата и седмата раса ще дойдат по-късно.

След това Земята ще се върне отново в астрално състояние. Тези расови цикли съставляват седем последователни периода на нашата физическа еволюция на Земята. Астралният прадед ни се представя по същия начин в 7 последователни периода, съответстващи на 7 раси. Обаче не е съвсем правилно да се говори тук за раси; формите, които тогава са живели, не могат правилно да бъдат наречени раси. Да говорим аналогично и тук за раси, не правилно. Имало е други форми, които са се проявявали. В най-езотеричния език тези предишни астрални периоди се наричат царството на мъдростта и техните форми се наричат 7-те периода на мъдростта, в които са управлявали 7-те на мъдростта, или 7-те царе от династията на Соломон. Тъй като във всеки от тези периоди е живяло по едно същество с душа, подобна на Соломоновата душа, на душата, която се е въплътила в Соломон. Този Космос на мъдростта бе заместен от действителния земен Космос, Космоса на любовта.

Сега нека да ни стане ясно какво става по време на формирането на Земята от наша гледна точка. Когато Земята започва да се формира, тя все още е била свързана със Слънцето и с онова, което ние сега наричаме Луната. Заедно с тези две тела Земята е образувала едно общо цяло. Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот чрез това става различен. В тази точка смъртта навлиза донякъде под формата, в която ние я знаем в многоклетъчните растения; докато преди не е могло да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат материален живот. Дотогава, докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда. Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки: този организъм загнива в своите части, а индивидуалната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато Слънцето се отделя от Земята. Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса. Отделянето на Луната внася разделяне на едновременно мъжко-женското същество, в същества, които са или само мъжки или само женски. Така хората приеха формата, която имат и сега в света.

Какво тогава се е случило през тези важни космически събития, когато първо Слънцето, а след това Луната се отделят от Земята? Ако искаме това да ни стане ясно, би било добре да посочим, че по онова време Земята се е променяла от една много тънка, но вече физическа материя в нещо, което непрекъснато е ставало по-плътно, по-дебело. Първата физическа субстанция е била етерна субстанция, която е присъствала във всички човешки същества на Земята и която има много фина субстанция, по-фина от нашия газ.

Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя - твърда, течна и газообразна, последната някога наречена въздух. Освен това езотерически ние различаваме четири форми етер: първата - огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втората - светлинен етер; третата - химичен етер, в който атомите се смесват според известни числени закони "афинитет по избор"; и четвъртата - физическият или жизнен етер; всичко четири вида етери, носещи живот на Земята. Първоначално Земята се развива в тези четири вида етер. След това тя се сгъстява и втвърдява. Това втвърдяване за първи път става през лемурийската епоха. Преди това трябва да си мислим за една етерна Земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа Земя. Аз искам да ви разясня това.

Когато казвам, че тази етерна Земя е била достъпна за доста по-различни сили, тогава трябва да ни е ясно, че всички живи същества, растения, животни или човек са били наистина достъпни за тези сили в техните най-вътрешни същества. Етерът е достъпен за онова, което езотерически език се казва "Словото", "Космическото Слово". Аз мога също да ви изясня при един процес на посвещение, как етерът се отнася към онова, което ние наричаме "Словото",. Както вие знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло и от неговия "Аз". Етерното тяло става видимо, ако човек може да излезе от физическото тяло. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца. Физическото тяло се контролира от висши космически сили;

висши същества са тези, които упражняват власт тук днес - по-късно тази способност ще я има човекът. Когато той бъде в състояние да контролира силите на своето собствено физическо тяло - които материалистите наричат природни сили, - тогава човекът ще е станал Бог. Да се приписват тези сили на него днес, би било идолопоклонство, тъй като всъщност сега ние имаме работа с висши същества, които могат да влияят върху физическото тяло.

Когато човекът би бил в състояние да контролира субстанцията на огнения етер, той ще е в състояние да контролира всичко, което е физическо. Когато той ще е в състояние да контролира физическото в човека, тогава той ще е всъщност в състояние да контролира и всичко останало физическо. Тази сила се определя като Силата на Отец или просто "Отец" - всичко, чрез което едно същество се обединява с нашата Земя, всичко чрез което това същество може да контролира физическата материя. Когато едно лице може да проникне във физическото тяло с такава Сили на Отца, това се нарича Атма; това е как Атма може да бъде предадена на физическото.

Вторият член на човешкото същество е етерното тяло, което съответства на слънчевия принцип или Логоса, "Словото". Етерното тяло може да бъде задвижено и вътрешно оформено от Будхи, поставен във вибрация от принципа на Сина, така както физическото тяло може да бъде от Атма.

Третият член е астралното тяло. Ние не можем изпърво да го контролираме; само много малко хора понастоящем имат някакъв значителен контрол над своите астрални тела. Ние казваме, че един човек е надарен с Манас до степента, до която човекът може да контролира своето астрално тяло отвътре.

Човекът започва да работи върху своето астрално тяло през средата на лемурийския период. Ако вие бихте могли да наблюдавате един човек на степента, която той бе придобил при започване на лемурийската раса, това ще рече, когато той е бил двуполово същество, бихте открили, че неговото тяло е било изградено отвън, ала в средата на лемурийските времена човекът сам започва да работи върху своето астрално тяло. Всичко, което човек втъкава в себе си от своят аз, което той извършва поради дълг или заповед, за да надделее недобрите си желания и страсти, помага за пречистване на астралното тяло. Когато то бъде напълно проникнато от работата на човешкото собствено его, аза, ние не бихме могли повече да го наричаме астралното тяло,

то вече е станало Манас. Когато цялото астрално тяло стане Манас, тогава човекът може да започне да работи върху своето етерно тяло, да го трансформира в Будхи. Онова, което той втъкава там, не е нищо друго освен индивидуализираното Слово; Християнският езотерицизъм нарича това "Син" или "Логос", астралното тяло, когато то е станало Манас, нарича "Свети Дух", а физическото тяло, което е станало Атма, "Отец".

Онова, което става в малък размер вътре у човека, е станало в голям размер в света. Тези световни тайни се извършваха в мистериите при посвещението; извършваше се онова, което за повечето човешки същества щеше да се случи само в едно далечно бъдеще. Още в египетските мистерии човек можеше да бъде посветен, само ако бе преобразил цялото си астрално тяло, така че астралното тяло да може да бъде напълно управляемо от аза. Такова лице заставаше пред посветителя-жрец, то нямаше никакво влияние върху своето физическо тяло нито все още върху своето етерно тяло; ала неговото астрално тяло бе от негово собствено създание. И тогава му се показваше, как той би могъл да въздейства върху своето етерно тяло и върху своето физическо тяло. Физическото тяло бе довеждано до летаргично състояние - и то трябваше да остане в това състояние за три дни и нощи, - а през това време етерното тяло беше извадено от него. И тъй като посветеният бе силен по отношение на астралното си тяло, той можеше вече да придобие сила да действува и върху етерното си тяло. Той можеше да се научи да накара онова, което имаше в астралното да въздействува върху етерното му тяло. Това бяха трите дни на погребението и на възкресението в етерното тяло, което бе напълно проникнато от онова, което човек нарича Свети Дух. Такъв един посветен се наричаше човек, надарен с Логоса, със "Словото". Това "Слово" не е нищо друго освен мъдростта, Манас, която е била вработена в астралното тяло. Тази мъдрост никога не би могла да влезе в астралното тяло, ако, първо астралното тяло не е било проникнато от нея.

Същото нещо е било и за Земята. Докато цялата Земя не е била доведена в астрала, не би могло да стане такова събитие.

Състоянието, в което кандидатът е трябвало да бъде при египетските мистерии, съответства на времето на астралното кълбо, за което аз говорих като за непосредствен предшественик на нашата Земя; това е Кълбото на мъдростта. Цялата мъдрост е била вработена в него чрез космични сили. И това прехвърляне на мъдрост в Земното кълбо е дало възможност, след отделянето на Слънцето и Луната от Земята, да може отново да бъде внедрено нещо отгоре, от висши сфери в Земята така, както това се случва в малък размер при посвещение.

Седем пъти астралното кълбо на Земята /виж диаграмата в края на бележките на лекция 10/ е бивало поставяно под управлението на мъдрите, по начина на Соломон. След това Земята се облече в едно етерно тяло и земната материя кристализира или се оформи. "Словото бе положено в нея; това Слово по този начин е, така да се каже, погребано в земната материя, но то трябва да бъде възкресено. Това също е и красивото значение в мита за бога Дионисий. Светата мъдрост на предшественика на нашата Земя е поставена във всички земни същества на нашия земен свят. Разберете това толкова дълбоко, колкото ви е възможно.

Да вземем човешкото етерно тяло, каквото има всеки човек. Ако го погледнете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло. При смърт човешкото физическо тяло се разпада и етерното тяло също; физическото тяло се разпада във физическия свят, а етерното тяло в общия космически етер. Ала това етерно тяло е било много изкусно изградено за човека от мъдростта, която най-напред го е внедрила от астралното кълбо. Това етерно тяло след смъртта се разпръсква. Само онова етерно тяло, което е било изработено отвътре е жизнено тяло, което остава вечно. Това е етерното тяло на кандидата за посвещение - то не се разпада след смъртта. Ако видите да умира един съвременен цивилизован човек, за известно време вие може да виждате етерното му тяло, ала после то се разпада. При кандидата то остава. Когато кандидатът стои в астралното поле, там той използва своето етерно тяло. При обикновени човешки същества новото етерно тяло трябва да бъде формирано при всяко прераждане; способността да се създава такова ново тяло се придобива в Девакан.

Етерното тяло, което си е създал кандидатът за посвещение отвътре, никога вече не ще бъде загубено; докато онова, което е създадено от космическата мъдрост отвън, наистина се разпада отново. Същото става с етерните тела на растенията и животните. Това, което сега все още е етерно тяло, е било изградено от космическите сили, които са протичали в него от астралното кълбо /състояние/ на нашата Земя. Тази мъдрост, която ние откривате в астралната Земя, е изразена в легендата на Дионисий.

И тъй през лемурийската епоха трябваше да се сформира твърдото състояние. Тогава трябваше да се вработи принципът на Отец. Това е последният принцип, който влиза в притежание на нашата земна материя. Онова, което по този начин е вработено във физическия свят, е дълбоко скрито във физическия свят. Най-напред Светият Дух вработва себе си в астралната материя. След това Духът свързан с астралната материя - това е Синът - вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота. По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия - Дух, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през Духа, през Сина към Отец. Всичко това става под ръководството в еволюцията на Земята.

До лемурийските времена еволюцията е била външна. След това тази Троица е била притеглена в нашата физическа еволюция. През арийската епоха онова, което е станало през по-ранна епоха като се повтаря степен по степен, е било въведено в човешкото мислене като религия.

Ние сме в 5-та подраса на арийската коренна раса /5-та следатлантска културна епоха/. Преди това са отминали четири други подраси.

Първата подраса е тази на Древна Индия. Тази дълбоко почитана древна раса бе водена от древните Риши. Ние можем само да си съставим една мъглява концепция за тях. С тяхната религия сме запознати от разказите, които са дошли до нас във Ведите. Учението на Ришите е било много по-силно, отколкото е нашата настояща традиция за него. Едва през 3-та подраса са били направени записванията, които са запазени за нас във Ведите. Първоначалната религия на Ришите е имала велики традиции от божествените предшественици

на човеците, астралните посветени от Династията на Соломон. Великите интуиции, които не донасят само известие и познание за законите на Земята, но също и за праобразите, прототипните същности, които сами са създали тези мъдрости, са живели в духа на древните индийски Риши. Това е било първата религия, тази на Светия Дух.

Втората религия беше отхранена в Близкия Изток; в нея вторият принцип на Троицата бе уважаван като повторение когато за първи път Синът бе направил да се почувствува Неговото влияние на Земята. Същевремено с идването на принципа на Сина настъпва свалянето долу на някои същества. Няма по-висше развитие без да се отблъсне надолу нещо друго. Минералното, растителното и животинското царство бяха така отблъснати надолу по този начин. Всеки, който се развива нагоре, поема върху себе си огромна отговорност, това е великата трагедия. За всеки светец са отблъснати надолу голямо число същества. Не би имало никакво развитие, ако не ставаше такова отблъсване надолу. Човек непрекъснато трябва да отблъсва други надолу, докато развива себе си нагоре. Това е причината, поради която всяко развитие, което става от себичност, е зло и осъдително; то е оправдано, само ако се върши за развитието на други същества. Само онзи, който иска да повдигне отново онези, които са били отблъснати надолу, е подходящ за развитие. Такава беше онази еволюция, която се изявява на Земята и която беше подготвена на други космически тела; онази еволюция, даряваща етерното тяло с Логоса, със Словото, е била придружена с отблъсване надолу на други същества, свързани със земното развитие. Тези същества са били възприети като противници, като Луцифиричен принцип. Така в персийската религия ние имаме точно тази двойственост - принципът на злото, придружаващ принципа на доброто. Добро е, ако един човек или всъщност ако всяко същество вработва Манас в себе си; ала то винаги застава пред злото. Ормузд и Ариман са имената на доброто и злото в персийската религия.

Третият стадий ние срещаме при халдейците, вавилонците, асирийците и египтяните; при които имаме едно повторение на третата степен на Божественото.

Така от онова време нататък във всички народи ние срещаме Троицата, тринитарността на Божествеността. Втората подраса нямаше още троична Божественост, още по-малко първата. Ала вече до тази троичност постепенно се подготвя възкачването на цялото човечество. Посветените вървят по пътя предварително......./пропуск/.

В първите три подраси имаше религиозни отражения на онова, което е действало в макрокосмическите процеси. Сега се оформя вече нова структура: първо мъдрост, след това Син, след това Отец. Първият лъч на мъдрост дойде през четвъртата подраса в семитския народ, който израства от 3-та подраса в 4-та и от него израства тогава християнството. При посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на Земята - всички събития, които бяха станали в небесната сфера, се повториха в елемента на интелекта. Там се развива това, което наричаме нисшия дух, Кама-Манас, който трябва да бъде дарен с други сили. Това даряване, този импулс, е Самият Христос, станалото плът Слово, това сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в състояние да своите владеят своите етерни тела от техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните тела, че то да събуди живот в тях. Възможността за такова развитие в бъдеще е посочено от появяването на Словото, станало плът през 4-та подраса. За да може Логосът да се въплъти в етерното тяло, цялото човечество трябва да е придобило контрол върху етерния свят. Това, като един пра импулс е произлязло от въплътения в плът Христос. Когато чрез силата на Сина човекът премине през това, тогава той ще дойде до Отец.

Сега възходът като действие на Степените отново трябва да бъдат повторени, през които постепенно от цялото човечество ще се достигне онова, което е постигнато чрез Христовото появяване в плът. В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас. Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес,

ще бъде реализиран. "Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото. Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото. Този импулс на слизането на Духа се проявява на Петдесятница.

Дух, Син и Отец са като че ли погребани в Земята; Отец във физическото тяло, Синът в етерното тяло и Духът в астралното тяло. Обаче човекът е развил своето аз и е станал себесъзнателен. И той вече трябва да се научи да работи долу във физическото. Това ще бъде в бъдеще. Понастоящем човек работи в своето астрално тяло. Символът за това е слизането на Светия Дух в онези, които трябва да станат водачи на човечеството. Нещо в човека, което го е поело е сродно с този Дух.

Преди Синът да започне да действа - което беше през Хиперборейско време, - част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища. Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс. Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец. Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между Петдесятница и Луциферовия принцип.

Затова празникът Света Троица е също празник на Прометей и на свободата.

Сега вие ще разберете връзката между Синовете на Каин и 7-те Соломонови царе от пред земните времена - на които е потомък цар Соломон от Библията. Мъдростта бе най-напред предадена на човека отвън. По-късно тя трябваше да излезе отвътре навън. Соломон изгради храма, ала само с помощта на Хирам-Абиф; в съюз с този Син на Каин той придоби изкуствата, необходими да издигне храма. Така отново текат заедно теченията, които бяха текли отделени еино от друго в света.

Когато Слънцето се отдели от Земята, когато Земята напредне до 6-та коренна раса, човекът ще издигне това Слово от мъртвите, от Земята; Ала най-напред Духът трябва да заживее в него, за да даде възможност на Словото да извлече един акорд от него. Това беше постигнато от апостолите на Петдесятницата. В "Светлина на пътя" ние намираме думите: "Придобий знание и ти ще имаш словото ". Говорът идва чрез истинското познание, което слиза като огнени езици върху апостолите на Светата Петдесятница. Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух. Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля.

Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: Когато избягаш от земното, ще се възкачиш до свободния етер

- с вяра в безсмъртието, - ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.

Всеки човек ще постигне тази точка в средата на 6-та коренна раса. Сега човекът все още е подвластен на смъртта, понеже неговото етерно тяло все още не е достигнало безсмъртие. Християнството съдържа тайната, как човек постепенно може да развие себе си до възкресение на етерното тяло. Това е, където третият велик празник е свързан с другите два християнски празници.

Аз исках веднъж да разгледам безкрайните дълбини на празника Света Троица и да покажа как човек постепенно развива живо осъзнаване за света около себе си и затова че той е сроден с всички неща около него и с всичко, което се случва около него. В имената на дните на седмицата вие ще откриете записано онова, което е станало около нас.

Човек най-добре празнува Петдесятница, когато си изясни, какви дълбоки истини са вложени в този празник от мъдрите. А наистина да се отпразнува един празник, означава да се съедини човек в духа си с Космичния Дух.


^ ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

АТОМИТЕ И ЛОГОСЪТ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТИЗМА /БЕЛЕЖКИ/

Берлин, 21 октомври 1905 г.


Ако искаме да оценим теософията, необходимо е да бъдем проникнати от основното възприятие, че в теософския поток ние получаваме разширение на душата, чувстваме сърцето си разширено и въздигнато към по-високи задачи, за участие в нещата на Вселената. Никой не може да има никаква представа за това, който не знае нищо за окултизма.

Често се разисква голямата цел, човечеството да се доведе чрез теософското движение до онзи момент на развитие, когато в бъдеще ще възникне нова раса човешки същества, когато нашата интелектуалност, такава, каквато е сега няма повече да играе централна роля в света, а ще бъде оплодена чрез Будхи. Ние трябва да работим с този велик световен поток и имаме голяма отговорност към теософското движение. Задачата на теософите се разширява в посока към далечното бъдеще. Чрез това ние не навлизаме в една фантастична област на измислици; защото онова, което научаваме за далечното бъдеще събужда сили в нас, създава в нас това от което се нуждаем и за ежедневните неща. Всеки, който позволи тези велики световни перспективи да ангажират неговия ум дори само за 10 минути дневно, ще се държи по-различно от онзи, който е потънал само в ежедневието. Такъв човек може да внесе нещо ново, творческо и оригинално в съвременния живот. Целият прогрес зависи от внасяне оригиналност в човечеството.

Нека да започнем с нещо, което принадлежи към влиянието на Девите . Девите са същества, които са достигнали по-високи степени на развитие от човека и са в състояние да работят на по-високи нива на съществуването. И така, ние откриваме Деви, когато навлезем ясновидски в по-висшите полета. Ние откриваме Деви върху астралното поле, върху полето Рупа, върху полето Арупа и още по-високо. Какво означава влиянието на Девите за света, в който сме ние?

Ние ще отговорим на този въпрос, като зададем друг: Каква е целта на нашето човешко съществуване, на това непрекъснато прераждане? Човек би живял в света съвсем безцелно, ако не научаваше специален урок, ако не изпълняваше специална задача при всяко идване. Всеки път, когато човек се въплъщава, Земята трябва да се е променила така, че той да намери там обстоятелства, които не е срещал преди в по-раншните си въплъщения.

Едно мъжко и женско въплъщение се счита като едно въплъщение. Между две такива свързани въплъщения има 2,600 до 3,000 години. Опитностите, през които човек минава през настоящата степен на земната еволюция са толкова различни при мъжа и жената, че просто е необходимо да бъде така.

Промените, които се внасят в света между две въплъщения на един човек са наистина неразбираеми за хората извън теософския свят. В действителност обаче хората намират съвсем различни обстоятелства не само морално, а и физически. За всеки, който поглежда назад окултно, физическите обстоятелства основно са се променили също така и през последните 3,000 години. Общо взето, ние бихме срещнали нашите предишни въплъщения по времето на древните гърци, гърците на Омир, 800 години преди Христа. По онова време е имало твърде различни географски климатични условия, много по-различен растителен живот и дори различен животински свят. В тези царства става непрекъсната промяна. Външният израз на тези промени е напредването на Слънцето по свода на небето. Имаме 12 знака на Зодиака, и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие. Преди 8,000 години Слънцето за първи път влезе в съзвездието на Рака. Времето, през което Слънцето преминава пред едно съзвездие, времето което то изминава, трае около 2,600 години . Това също е времето между две човешки въплъщения. По време на преминаването от 18-то към 19-то столетие Слънцето напусна съзвездието на Овена и навлезе в това на Рибите,

така че сега при пролетното равноденствие то се намира в съзвездието на Рибите.

Онези, които все още имаха стремеж към окултизма, разбираха нещо за връзката в човешкия живот с тези промени по небето. По-рано, преди Слънцето да бе влязло в съзвездието на Овена, в Азия преобладаваше култът към Телеца /Митра, Апис/. Тогава започна обожанието на Овена, отразено в легендата за Язон и Златното руно. Христос се нарича "Агнецът Божий". Още по-рано откриваме персийския символ на Близнаци. Това е свързано с персийската култура от онова време и нейния възглед за доброто и злото.

Ако Слънцето свети върху Земята от друг аспект, тогава обстоятелствата там също се променят. Ето защо навлизането на Слънцето в едно ново съзвездие също всеки път води до ново въплъщение. Горе в небесата е прогресията на Слънцето, долу на Земята една промяна в климатичните условия, в растителността и пр..

Кой причинява това? Теософът трябва да си задава този въпрос, защото за него не може да има чудеса. Има факти на по-високо равнище, но не чудеса. Застанал пред въпроса за връзката на човешкото същество с проявленията на Земята, човек трябва да заеме по-висока гледна точка. След смъртта си човекът прониква в Камалока. Ние не си задаваме въпроса: Имат ли животните и растенията някакво съзнание? Вместо това питаме: Къде се намира тяхното съзнание? Ние знаем, че животните имат своето съзнание в Камалока, на астралното поле, растенията на полето Рупа, а минералите на полето Арупа. Човекът има своето съзнание на физическото поле. Нека предположим, че човек идва в Камалока. Той тогава ще бъде на същото място, където е съзнанието на животните. След това човекът се изкачва до Девакана, където растенията имат своето съзнание. На настоящата степен на еволюцията човекът не е в състояние да упражнява никакво влияние върху животинското или растителното царство.

Той обаче има влияние в нисшите области на Девакана. Негови другари са там всички, които имат деваканско съзнание; това са сили, същества, които работят от Девакана, за да подтикват растежа и доброто на растителния свят. Целият живот на растенията се контролира от деваканското поле. Там човек помага да се създават и трансформират растенията. В него там се развиват сили, така че той да може наистина да упражни влияние върху вегетацията. Обаче все още продължават да са там и Девите, за да направляват тази деятелност. Човекът се направлява от тях, така че той може да помага при трансформирането на растителния свят. В Девакана той използва силите, които е събрал при въплъщението си, за да преоформи растителния свят. И тъй като жизнените сили се променят през времето, когато човек е в Девакана, чрез това той помага да се промени вегетацията на Земята. От Девакана човекът фактически променя онова, което расте около него.

Като остава дълго време в Девакана, човекът помага да се преобразят също и физическите енергии. Ако се погледне един милион години назад в Германия, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили. Последвалите промени са били внесени от човека, който е работил върху полето Арупа, така че по-късно в Европа той да има подходяща физическа среда. Дейността на човека във Вселената е вътрешният аспект на онова, което ние виждаме външно в заобикалящия ни свят.

И сега идваме до онова, което в друга форма ще влияе върху трансформирането на света от едно още по-високо поле.

Човек често чете за това, как Логосът слиза отгоре надолу, и се запитва как може да се схване това, как човек може да си изясни понятието за Логоса, едно понятие, което е нещо повече от една дума, от едно слово. Сега ще разгледаме връзката между Логоса и най-малките частички. Ще ви дам едно описание - не само хипотези - на резултатите от едно много древно окултно изследване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.

Ако ние медитираме върху атома, онова, което ни учудва е,

че той е едно много мъничко нещо. Всеки знае, че това малко нещо, наречено атом, никога не е било видяно през никакъв микроскоп, колкото и да е усъвършенстван той. И все пак окултните книги дават описание и картини на атома. От къде са получени тези картини? Как може един човек като окултист сега да знае нещо за атома?

Нека да си представим, че е възможно да накараме един атом непрекъснато да става по-голям и по-голям, докато той стане голям, колкото Земята, тогава човекът би открил един много сложен свят. Би видял множество движения, различни видове явления вътре в малкото нещо. Моля задръжте в ума си тази аналогия за атома, уголемен до величината на Земята. Ако фактически би било възможно дотолкова да се уголеми атома, ние бихме били в състояние да наблюдаваме всеки процес в него. Само окултистът е в състояние да уголеми атома толкова много и да съзерцава неговата вътрешност.

Нека сега да погледнем обсега на човешките действия

belorusskij-gosudarstvennij-universitet-informatiki-i-radioelektroniki.html
belorusskij-institut-sistemnogo-analiza-i-informacionnogo-obespecheniya-nauchno-tehnicheskoj-sferi-stranica-2.html
belorusskij-nacionalnij-tehnicheskij-universitet-annotirovannij-spisok-nauchno-metodicheskoj-literaturi-i-materialov.html
belorusskoj-medicinskoj-akademii-poslediplomnogo-obrazovaniya.html
belousov-al-prepodavatel-kafedri-finansovogo-prava-fina-v-g-vologde-trudi-filiala-mgyua-imeni-o-e-kutafina.html
belousov-v-yu-litvinov-a-f-potapov-o-a-gorchinskij-yu-n-sahar-2002-1.html
  • prepodavatel.bystrickaya.ru/tablica-p112-raschet-pokazatelej-kommercheskoj-effektivnosti-realizacii-programmi.html
  • ekzamen.bystrickaya.ru/registracionnij-nomer-255-tehbak-stranica-3.html
  • literatura.bystrickaya.ru/russkaya-hudozhestvennaya-literatura-byulleten-novih-postuplenij-3-kvartal-2011-goda.html
  • paragraf.bystrickaya.ru/zavershilsya-otkritij-chempionat-amurskoj-oblasti-po-kiokushinkaj-karate-v-sovete-federacii-obsudili-voprosi-svyazannie.html
  • paragraf.bystrickaya.ru/vsvoej-knige-karolinskie-rasskazi-avtor-oznakomit-chitatelej-s-vazhnejshimi-sobitiyami-imevshim-mesto-v-istorii-naselennih-mest-na-nineshnej-territorii-elskogo-ra-stranica-10.html
  • uchitel.bystrickaya.ru/programma-uchenogo-kursa-stranica-3.html
  • uchebnik.bystrickaya.ru/uvazhaemie-specialisti-kalendarno-tematicheskij-plan-ciklov-specializacii-i-usovershenstvovaniya-rabotnikov-so-srednim.html
  • shpora.bystrickaya.ru/znamenatelnih-i-pamyatnih-dat-stranica-8.html
  • uchit.bystrickaya.ru/tezisi-dokladov-neobhodimo-vislat-elektronnim-pismom-po-adresu.html
  • notebook.bystrickaya.ru/kalendarnij-plan-prakticheskih-zanyatij-i-rejtingov-dnevnogo-otdeleniya-po-anglijskomu-yaziku-ii.html
  • paragraph.bystrickaya.ru/krestyane-viktorovna-centr-obrazovaniya-109-g-moskva.html
  • notebook.bystrickaya.ru/kniga-3-mezhdu-dvuh-revolyucij-stranica-17.html
  • tasks.bystrickaya.ru/1973-ne-ranee-1-yanvarya-evgenij-dmitrievich-petryaev.html
  • student.bystrickaya.ru/253-organizacionnaya-i-informacionno-rasporyaditelnaya-otechestvennaya-i-mezhdunarodnaya-normativnaya-baza-reglamentiruyushaya.html
  • report.bystrickaya.ru/kachestvo-besplatno.html
  • ucheba.bystrickaya.ru/prikaz-minekonomrazvitiya-i-torgovli-rf-ot-21-iyunya-2003g-197-ob-utverzhdenii-polozheniya-o-gosudarstvennoj-sisteme-klassifikacii-gostinic-i-drugih-sredstv-razmesheniya.html
  • knigi.bystrickaya.ru/spisok-razrabotchikov-oop-ekspertov-osnovnaya-obrazovatelnaya-programma-odobrena-na-zasedanii-metodicheskogo-soveta-iuef.html
  • studies.bystrickaya.ru/filosofskie-aspekti-teorii-otnositelnosti.html
  • uchitel.bystrickaya.ru/razdel-7-mehanizmi-dostizheniya-programmnih-celej-programma-socialno-ekonomicheskogo-razvitiya-goroda-ulan-ude-na.html
  • grade.bystrickaya.ru/nekoronarogennie-zabolevaniya-miokarda-s-m-tkach-klinicheskie-lekcii-po-vnutrennim.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/vigruzka-informacii-po-usloviyam.html
  • studies.bystrickaya.ru/cennosti-kak-filosofskaya-kategoriya.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/v-ramkah-soglasheniya-s-tnk-vr-v-ryazanskoj-oblasti-sobirayutsya-postroit-10-hokkejnih-korobok-na-otkritie-priedet-tretyak.html
  • nauka.bystrickaya.ru/upravlenie-obrazovaniya-molodyozhnoj-politiki-i-sporta-prika-z.html
  • grade.bystrickaya.ru/obrazovatelnaya-programma-osnovnogo-obshego-obrazovaniya-5-9-klassi-g-barnaul-2011-god.html
  • knowledge.bystrickaya.ru/ob-utverzhdenii-polozheniya-o-licenzirovanii-promishlennogo-ribolovstva-i-ribovodstva.html
  • ucheba.bystrickaya.ru/prikaz-ot-17-marta-2010-g-n-188-ob-utverzhdenii-i-vvedenii-v-dejstvie-federalnogo-gosudarstvennogo-obrazovatelnogo-standarta-stranica-4.html
  • znaniya.bystrickaya.ru/rabochaya-programma-uchebnoj-disciplini-rpud-biznes-proektirovanie-kommercheskoj-deyatelnosti.html
  • school.bystrickaya.ru/glava-shestaya-strazh-robert-masello.html
  • esse.bystrickaya.ru/protokol-rassmotreniya-i-ocenki-kotirovochnih-zayavok-5.html
  • knigi.bystrickaya.ru/sobranie-sochinenij-v-shesti-tomah-glavnij-redaktor-stranica-20.html
  • occupation.bystrickaya.ru/montazh-kadrovka-posobie-vizovet-interes-ne-tolko-u-professionalnih-scenaristov-i-dramaturgov-no-i-u-istorikov.html
  • shkola.bystrickaya.ru/trebovaniya-k-osnasheniyu-rabochih-mest-dlya-detej-invalidov-i-pedagogicheskih-rabotnikov-a-takzhe-centrov-distancionnogo-obrazovaniya-detej-invalidov-kompyuternim-te-stranica-3.html
  • uchitel.bystrickaya.ru/referat-po-discipline-narusheniya-psihicheskogo-razvitiya-detej-na-temu-proyavleniya-vozrastnaya-dinamika-i-korrekciya-detskih-strahov.html
  • laboratornaya.bystrickaya.ru/programma-telekanala-podmoskove-na-16-iyulya-2012-g-ponedelnik-05-00-fakti.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.